Процесът Арт-терапия в проявлението културен феномен, съвременни хуманитарни концепции и практики в образованието

„Арт-терапията отключва неподозирани възможности“⁸ и подходите й се основават на увереността, че креативният процес е път към духовно и личностно израстване и художествените средства се използват за себеизразяване и самоосъзнаване. В социалната и в педагогическата област тези методи са подходящи при клиенти/пациенти със затруднения в комуникацията. Установено е, че чрез изкуството и участието на лицата в различни форми на арт-терапията бариерите в общуването непринудено се преодоляват и се създават условия за социални контакти и педагогическо взаимодействие. Използването на средствата на изкуството във възпитателната дейност осигурява връзката между емоционалните преживявания, познавателната дейност и социалната компетенция. Процесът, свързан с правенето на изкуство, е лечебен и носи позитивна жизнена промяна.
Изкуствата пресъздават по един или друг начин живота, като утвърждаваща го теза или негова антитеза. За тази зависимост говори и Арнолд Хаузер⁹: „Голямото изкуство ни дава една интерпретация на живота, която ни прави способни да се справяме по-успешно с хаотичното състояние на нещата и да извличаме от живота по-добър, тоест по-убедителен смисъл, на който може да се разчита повече. (…) Културата служи да пази обществото. Духовните творения, традициите, конвенциите и институциите не са нищо друго, освен начини и средства за социална организация. Религията, философията, науката и изкуството – всички имат своето място в борбата да се съхрани обществото”. Не бихме могли да не отстояваме необходимостта от повече културен дух в постмодерното общество, в условията на релевантност и при конкретните възможности за ограничения в приложението на социално-културните идеи на изкуствата. Тяхната роля в живота на обществото не бива да бъде омаловажавана, както и подходите на интерпретирането им в полето на арт-терапията.
Арт-терапията в качеството си на проводник на култура извървява дълъг път. Отчитайки промените в обществените нагласи, сама по себе си сътворява културни феномени и търси нови парадигми. В миналото, САЩ (Калифорния) например, New Age е движение („Нова епоха“ – модерно за времето си движение от края на 60-те и началото на 70-те години на 20. век), използвало креативността на пострадали от насилие в детството хора. За тях се организират „барабанни кръжоци“, а за ветераните от Виетнам – „банджо уроци“, с цел преодоляване на посттравматичния шок. В мултикултурните градове, като например Сан Франциско, се сформират групи за междуетническа толерантност в университетите, а high technology групи използват съвременните технологии за приобщаване на „различните“. Там без претенции за демонстриране на постижения, под формата на практикуването на т.нар. любителско изкуство хората намират психическото си равновесие. Фестивалът Burning man в САЩ (Невада) вече години събира хора от цял свят, за които създаването на огромните горящи чучела е акт на пречистване. Неформалната комуникация подпомага психичното здраве на участниците.
Жан Вание¹⁰ подчертава социалната помощ чрез работата си в центъра за арт-терапия в община Гителзон през 90-те години на миналия век. „Лично преживяното“, „влизането в самото събитие“, „усвояването на ситуацията“ са само част от работните прийоми, които непрекъснато се осъвременяват. По негов пример се създават и други подобни средища в Европа, Централна и Северна Америка, в Индия и Африка. „Христиании“ са обществени места, разположени в центъра на Копенхаген. Това са младежки формирования, където се твори изкуство. В качеството си на синкретична дисциплина арт-терапията не само подпомага психичното здраве, но и промотира самото изкуство. Философските и естетическите парадигми, заложени в психотерапията, както вече беше споменато, са пряко свързани със самата й същност, но чрез нея биват доразвити и прерастват в нови културни феномени, например битническото движение и хипи движението в САЩ през 50-те и 60-те години на миналия век. Автори като Алън Гинсбърг, Джак Керуак и Улям Бъроуз се бунтуват срещу установените норми. Контракултурният протест, заложен в техните произведения, рефлектира не само върху изкуството, но и върху целия обществен живот.
С индустриализацията, бурното развитие на новите компютърни технологии в „постмодерното общество“ изкуството губи донякъде своята силна социална функция и се капсулира и именно тук е мястото на арт-терапията – мост между хората и изкуствата. Независимо от безспорния авторитет, който дисциплината вече е извоювала, независимо от формулировките, а може би тъкмо поради тях, липсват значими изследвания в полето арт-терапията през призмата на личностните интерпретации на практикуващи я художници или психотерапевти, изкушени от изкуството. Тези аргументи поставят разглежданата тема в нов дискурс, за същностното разбиране на арт-терапията като културен феномен и ролята на арт-терапевта като медиатор на концепции за култура.
Навлизането на арт-терапията в образованието и социалнопедагогическата работа започва от преустройството на методиката на обучение по изкуствата. Появява се и като елемент, макар и в скрит вид, в педагогическото реформаторство и движението за образование и възпитание чрез изкуството, чието начало се поставя още в последните десетилетия на 19. век, но се разгръща с пълна сила в началото и първите десетилетия на 20. век. По-късно, през 1970 г. в САЩ Роули Силвър създава три графични теста, които са тясно свързани с процеса на консултиране в контекста на арт-терапията: „тест рисунка“, „нарисувай история“, „техника за стимулиращо рисуване“. Чрез тях в училищата се изследват възможностите за разработване на диагностични и терапевтични методи на изкуството. Експресивната и проективната функция на изкуството намират отражение в педагогическата практика на опитните училища в Германия, във Франция, в прогресивните, антиавторитарните и алтернативни училища на Англия и Новия свят. Изучаването на детските рисунки и техните символни функции в генезиса на детското развитие става неотменима част от научните изследвания, които се осъществяват на границата на психологията, педагогиката и теорията на изкуството. Новаторите в художествената педагогика спомагат и за навлизането на изкуството не само като възпитателно, но и като терапевтично и психопрофилактично средство в образованието. Независимо че движението бележи упадък към средата на 20. век, създадените предпоставки, методи, техники и опит са основата, върху която през втората половина на столетието се развива практиката на арт-терапията не само в образованието и психотерапията, но и в социалнопедагогическата работа.
Естетическите принципи, залегнали в метода, оформят съответни през училищната практика. Така се изучават закономерностите на възпитанието и развитието на човека чрез възможностите, които предоставят различните видове изкуства. Л. Д. Лебедева определя следните педагогически задачи: възпитателна, корекционна, психотерапевтична, диагностична, развиваща. Днес обучението чрез изкуство е вече утвърден подход, чието прилагане от ранна детска възраст и в разнообразни форми дава добри резултати при работа с психично болни деца, подрастващи и възрастни. Системата може да бъде използвана като съпътстваща терапия в широк спектър от психични разстройства, девиации на поведението, като хистерия, неврастения, логоневрози и др., както и при наличие на функционални смущения на нервната система, които още не са се проявили в заболяване. Такива смущения например са депресията и агресивността при децата, проявите на инат, капризи, плач, конфликтност, лесна раздразнителност и страхове. В тези случаи дисциплината като алтернативно лечение отдавна е доказала своята гъвкавост.
Обществените условия и широкото поле на действие на арт-терапията предразполагат през последните години достигането на нови нива на реализация. В условията на все по-нарастващ обществен интерес, с оглед на травматичната социална среда, в която живеем, нейните разнородни сфери на влияние и приложение обуславят една неоспорима общочовешка значимост. Още през 20. век редица психолози, психотерапевти, хора на изкуството са изкушени от дисциплината. Търсещите вдъхновение автори намират в нея провокираща креативността им среда и нова реална възможност за личностно израстване и саморегулация.