Резултатите за професионалната реализация и продължаващата квалификация на педагогическите специалисти се анализират чрез отговорите на въпроси № 1, № 2 и № 3, № 9 и № 13.
Съставът на анкетираните според вида на училището, в което преподават (въпрос № 1), може да се види от таблица 4 и диаграма 1.
Таблица 4.
Вид на училището | |||||||
ДГ | НУ | ОУ | СУ | ОбУ | Профил. гимназия |
Профес. гимназия |
Спортно училище |
13% | 4% | 31% | 29% | 3% | 5% | 13% | 1% |
Диаграма 1
От следващата таблица 5 и от диаграма 2 може да се установи съставът на анкетираните учители от гледна точка на образователната степен, в която преподават (въпрос № 2).
Таблица 5.
Детска градина | Образователна степен* | ||
Основна | Средна | ||
Начален етап | Прогимназиален етап | Гимназиален етап | |
13% | 32% | 30% | 32% |
* Някои от учителите преподават едновременно в прогимназиален и в гимназиален етап и общият процент надхвърля 100
Диаграма 2
Разпределението на анкетираните по учебни предмети, по които преподават (въпрос № 3), съответства на разнообразието от учебни дисциплини и образователни направления в образователните институции (вж. табл. 6 и диагр. 3).
Таблица 6.
Учебни предмети и образователни направления | Брой учители – % |
Образователни направления в детската градина | 662 – 8% |
Учебни предмети в начален етап | 1488 – 19% |
Български език и литература | 647 – 8% |
Чужд език | 628 – 8% |
Математика | 509 – 7% |
Информационни технологии | 557 – 7% |
Информатика | 234 – 3% |
История и цивилизации | 310 – 4% |
Философия/философски цикъл | 108 – 1% |
География и икономика | 272 – 3% |
Човекът и природата (5.–6. клас) | 213 – 3% |
Биология и здравно образование | 229 – 3% |
Физика и астрономия | 240 – 3% |
Химия и опазване на околната среда | 252 – 3% |
Музика | 185 – 2% |
Изобразително изкуство | 189 – 2% |
Технологии и предприемачество | 197 – 3% |
Физическо възпитание и спорт | 222 – 3% |
Предмети от обща професионална подготовка | 197 – 3% |
Предмети от специална професионална подготовка | 334 – 4% |
Производствена практика | 129 – 2% |
Диаграма 3
От отговорите на въпрос № 9 се установява колко от анкетираните имат професионалноквалификационни степени – от първа до пета (вж. табл. 7 и диагр. 9). Данните показват, че те се разпределят по една трета в следните групи: педагогически специалисти, които притежават най-ниската степен (V ПКС), анкетирани, които са придобили по-високите степени (от ІV до І ПКС), и учители, които не притежават професионалноквалификационна степен. По-високият процент при втора степен в сравнение с трета може да се обясни с това, че в образователната система все още работят учители, които са получили втори клас-квалификация преди 1996 г. (по старата нормативна уредба), приравнен по-късно по Наредба 5 на ІІ ПКС. Очакванията са през следващите години това състояние да бъде променено към увеличаване на дела на педагогическите специалисти с професионалноквалификационни степени. С Наредба 12 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти се дава възможност на учителите с 2 години педагогически стаж да кандидатстват за пета ПКС. Може да се предположи също, че усилията на онази немалка част (36%) учители, които не притежават квалификационни степени, ще се насочат към повишаване на квалификацията и поради това, че според новите условия няма да могат да продължат кариерното си развитие без ПКС.
Таблица 7.
Професионалноквалификационна степен | |||||
I ПКС | II ПКС | III ПКС | IV ПКС | V ПКС | Без ПКС |
5% | 13% | 4% | 13% | 29% | 36% |
Диаграма 9