Отговорите на въпрос 13 (вж. табл. 8 и диагр. 13) показват, че почти за една четвърт от учителите предстои кариерно развитие към старши учители. Естествено е в длъжностната структура най-големият брой да са старшите учители (повече от половината анкетирани), тъй като до влизане в сила на Наредба 12 изискването за преминаване на длъжност старши учител беше свързано с натрупването на педагогически стаж (10 години), което корелира с данните от отговорите на въпрос № 14.
Таблица 8.
| Длъжност на педагогическите специалисти | |||||
| Учител | Старши учител | Главен учител | Заместник-директор | Директор | Други |
| 23% | 59% | 6% | 4% | 6% | 2% |
Диаграма 13
Във връзка с професионалния опит на участниците в анкетното проучване (вж. табл. 9 и диагр. 14) се установява, че най-многобройна е групата на педагогическите специалисти с над 25 години педагогически стаж (38%), следват тези със стаж от 21 до 25 години (17%), между 16 и 20 години – 13%, а най-малобройни са учителите със стаж от 6 до 10 години (8%). Забелязва се тенденция на увеличаване на дела на учителите с педагогически стаж до 5 години. Не може да се твърди обаче, че в тези 13% се включват само млади учители до 35-годишна възраст, тъй като в това число попадат и новоназначените учители, които са се завърнали в професията.
Таблица 9.
| Педагогически стаж | |||||
| До 5 г. | 6–10 г. | 11–15 г. | 16–20 г. | 21–25 г. | Над 25 г. |
| 13% | 8% | 11% | 13% | 17% | 38% |
Диаграма 14
Резултатите за социално-демографските специфики на анкетираните се анализират чрез отговорите на въпроси от № 15 до № 20.
Във възрастовата структура на изследваните лица (въпрос № 19) повече от половината от педагогическите специалисти (57%) са на възраст между 41 и 55 години, като поравно (по 20%) се разпределят между 46–50 и 51–55 години. Следват 15% от участвалите в изследването на възраст 55–60 години, 11% са по-младите учители между 36 и 40 години. Представителите на 26–35-годишните са 10%, а само 2% са най-младите учители, до 25 години (вж. табл. 10 и диагр. 19). От получените данни се вижда, че сред младите учители преобладава делът на тези, които са над 30-годишна възраст.
Таблица 10.
| Възрастова структура на анкетираните | ||||||||
| До 25 г. | 26–30 г. | 31–35 г. | 36–40 г. | 41–45 г. | 46–50 г. | 51–55 г. | 56–60 г. | Над 60 г. |
| 2% | 4% | 6% | 11% | 17% | 20% | 20% | 15% | 5% |
Диаграма 19
От посочените по-горе данни за възрастовата структура и за професионалния опит на младите учители до 35-годишна възраст не личи правопропорционална зависимост (с увеличаване на възрастта да нараства и педагогическият стаж) – общо 12% са учителите на възраст до 35 години, а 13% имат до 5 години педагогически стаж. Това показва, че след завършване на висше образование младите хора не постъпват на работа като учители.
Разпределението на анкетираните според типа населено място, в което живеят (въпрос № 16), е представено с диаграма 16, а според типа населено място, в което работят (въпрос № 17) – с диаграма 17.
Диаграма 16
Диаграма 17
От данните в сравнителната таблица 11 по-долу се вижда, че педагогическите специалисти от областните и големите градове (включително столицата) са представени почти равномерно спрямо малките градове и селата.
Таблица 11.
| Тип населено място | Брой анкетирани по местоживеене (%) |
Брой анкетирани по месторабота (%) |
| Областен град, столица, голям град | 54% (46% : 3% : 5%) | 44% (38% : 3% : 3%) |
| Малък град (под 50 000 жители) | 32% | 29% |
| Село | 14% | 27% |