Получените резултати относно местоживеенето и местоработата на анкетираните педагогически специалисти се потвърждават и от отговорите на въпрос № 18 (вж. диагр. 18). Дори се забелязва увеличение на процента на тези, които живеят и работят на различни места. За 75% от педагогическите специалисти местоработата съвпада с местожителството, но за 25% от тях населеното място, в което работят, е различно от мястото, в което живеят.
Диаграма 18
Може да се допусне, че тези различия в някои случаи са причина педагогическите специалисти да сменят образователните институции, в които работят (въпрос № 15). Само за една трета от анкетираните (33%) единствено е училището, в което работят досега. Останалите две трети са работили в две образователни институции – 32%, в три – 20%, или в повече от три – 15% (вж. диагр. 15). Това текучество търси своите обяснения и в други причини.
Диаграма 15
От участвалите в изследването педагогически специалисти 89% са жени и 11% са мъже (вж. диагр. 20). Получените данни от отговорите на въпрос № 20 разкриват и потвърждават една известна, но не особено благоприятна тенденция в учителската професия – нейната феминизация.
Диаграма 20
Изводи от анализа на данните в паспортния блок:
1. Образователната структура на педагогическите специалисти е висока. Тя отговаря предимно на двете образователно-квалификационни степени „бакалавър” и „магистър”, като преобладава ОКС „магистър”. Откроява се богато разнообразие от специалности, придобити преди всичко чрез магистърските програми в различни висши училища. Висшите училища в страната заемат все по-определено място в педагогическото образование на учителите, като водещо значение имат традиционно утвърдилите се университети с педагогически специалности. Многобройните специалности от различни висши училища невинаги обаче отговарят на изискванията на педагогическата дейност, понякога магистърските програми са твърде отдалечени от съдържанието на учебните дисциплини, които се преподават в училище. По някои основни дисциплини се забелязва недостиг от преподаватели. Необходимо е висшите училища да преразгледат и броя, и вида на предлаганите магистърски програми.
2. Получената първоначална подготовка във висшето училище не е достатъчна, за да задоволи потребностите на учителя от професионално утвърждаване и развитие. Той има реална нужда от продължаващо образование за перманентно усъвършенстване на професионалните си компетентности. Откроява се тенденция на увеличаване на броя на педагогическите специалисти, които са придобили професионалноквалификационна степен. В системата на средното образование се запазва преобладаващият брой на педагогическите специалисти на длъжност старши учител във всички видове и степени училища. Все още най-многобройна е групата на педагогическите специалисти, които са с голям (над 25 години) педагогически стаж. Забелязва се известно увеличаване на дела на учителите с педагогически стаж до 5 години. Не може да се твърди обаче, че в тази група се включват само млади учители до 35-годишна възраст, тъй като тук попадат и новоназначените учители, които са се завърнали в професията.
3. Възрастовата структура на педагогическите специалисти е ориентирана към периода 40–55 години. Забелязва се тенденция на увеличаване на младите учители, което ще позволи да се преодолее без сътресения очерталото се в близкото минало застаряване на педагогическия персонал. Резултатите показват, че част от анкетираните живеят в областни или големи градове, но не работят в тях, съществува различие по местоживеене и месторабота на педагогическите специалисти и от малките градове. Забелязва се увеличение на дела на тези, които живеят и работят на различни места. Несъвпадането на местоработата с местожителството в някои случаи е причина за текучество на педагогическия персонал и обяснява до известна степен това, че част от учителите са работили в повече от една образователна институция. Продължава тенденцията на феминизация на образователната система.