България като държава насърчава правата на децата и гарантира тяхното участието във всички процеси, засягащи живота им. Всички политики за деца в страната ни следват основаващ се на правата подход, като отчитат принципа за най-добрия интерес на детето и възгледите на самите деца. България е твърдо убедена, че никакво решение или инициатива не трябва да се предприемат или реализират без пълноценното участие на деца, и българското правителство полага всички усилия, за да гарантира ефективното участие на децата във всички процеси, които засягат детството им и определят тяхното бъдеще.
Нашата страна е и активен застъпник на глобално равнище на детското участие и на признаването на децата като двигател на промяната. България е постоянен съпредседател на Групата на приятелите на децата и Целите за устойчиво развитие, един от двигателите на „Най-големият урок в света” в изпълнение на целите за устойчиво развитие от Дневен ред 2030, основен партньор на Съвета на Европа в прилагането на Инструмент за оценка на участието на децата (Council of Europe, 2016), популяризатор на детското участие в Азия и в серия от двустранни и многостранни отношения демонстрира категорична решимост да превърне детското представителство в реалност.
Като държава – страна по Конвенцията за правата на детето, България е потвърдила своя ангажимент за подкрепа на детското участие и за насърчаване на прилагането на практически механизми за пълноценно участие на децата на всички равнища на вземане на решение. Това става чрез Закона за закрила на детето (чл. 12), Закона за предучилищното и училищното образование (чл. 171), Националната стратегия за детето 2008–2018 г., Хартата за детско участие (ДАЗД, 2015).
Различни механизми за детско участие вече са въведени на училищно, общинско, областно и национално равнище. Така например през 2005 г. кметът на община Сливен утвърждава Програма за стажуване на младежи от системата на средното образование в администрацията на Община Сливен, за да мотивира администрацията да приема младите хора и да подготви служителите да взаимодействат активно с децата, да утвърди отвореност на администрацията към идеите на младите хора.
В нашето законодателство от 2003 година чрез Закона за закрила на детето (чл. 12) се регламентира дейността на Съвет на децата като консултативен орган на Министерския съвет, изцяло съставен от деца. Реално дейността на Съвета на децата стартира през 2008 година, като 33 деца от всички области на България заседават четири пъти (нормативно обосновано – поне два пъти) в годината с мисия и задачи, които са отражение на Министерския съвет.
За развитие на детското участие през 2012 година Съветът на децата в качеството си на правителствен консултативен орган създава Механизъм и Харта за детско участие. Чрез пилотен проект на УНИЦЕФ са създадени 1 областен, 17 общински и 30 училищни съвети в областите Сливен, Монтана и Благоевград.
През 2016 година регламентът за избор на членовете на Съвета на децата се променя така, че да осигури достъпна и прозрачна процедура за двегодишен мандат на всеки от членовете на Съвета. От същата 2016 година Съветът на децата заседава четири пъти годишно, веднъж на всяко тримесечие. Работата му отразява дневния ред на Националния съвет за закрила на детето, който е най-високият орган за координация на политиката за деца в България. Всички въпроси, по които се произнася Националният съвет за закрила на детето, се вземат с решение, след като бъде взето предвид становището на децата от Съвета на децата. Представител на Съвета на децата лично докладва становището на децата на заседанията на Националния съвет за закрила на детето и пряко участва в дискусиите.
На свое заседание през юни 2016 година например членовете на Съвета на децата дискутират необходимостта от промяна на процедурата за осиновяване, част от промените на Семейния кодекс, формулирайки следната позиция.
Относно предложения за промени в Семейния кодекс:
- Осиновяването при по-малки деца трябва да се извършва по-бързо, а при големите – по-задълбочено, като се има предвид необходимостта от адаптация и „напасване“.
- Необходима е задължителна продължителна работа на психолози с осиновеното дете и неговите родители.
- Задължително осиновяваното дете да разговаря с други осиновени деца, за да споделят опит и да види, че и други деца са в сходна ситуация.
- Да се стимулират по различни начини родителите да не изоставят и да не се отказват от своите деца (описано при начините за изпълнение на препоръките на Конвенцията за правата на детето на ООН).
- Да се иска мнението на децата, като се питат относно техните желания за бъдещите им родители (по подобие на предпочитанията към децата на кандидат-осиновителите).
Предложенията на децата са представени лично на министъра на труда и социалната политика, на представителя на УНИЦЕФ за България, на заместник-министрите на здравеопазването, образованието и на младежта и спорта. Писмено становището им е разпространено до всички релевантни органи в Министерския съвет и до Президентството, като същевременно е поднесено на вниманието на местната власт и на неправителствения сектор. От получените отговори става ясно, че предложенията са разгледани задълбочено от представителите на институциите и е изразена категорична ангажираност за взаимодействие със Съвета на децата.
Детското участие може да бъде представено чрез самостоятелни инициативи на младите хора, в които те се само-организират и само-подпомагат. Например чрез идеята на кампанията Деца помагат на деца млади хора (предимно отличници и доказали се по друг начин в общността) посещават социални центрове, за да разговарят и да си пишат домашните заедно с настанените в съответната институция деца. Един от отличниците е незрящо момче от Пловдив, който работи с деца от Пловдивска област по математика и английски език. В едно от проследените му участия той отправя посланието: „Искам само да ви кажа, че каквото и да има пред вас, ако го желаете силно, то може да бъде ваше. Не спирайте да искате, не спирайте да се трудите и никога не се отказвайте”. Чрез сътрудничеството между децата посещаемостта в училище се подобрява, мотивацията за учене видимо се покачва, а като следствие – и успехът в училище, и самочувствието на участниците.