Общуването има значение не само за развитието на отделната личност, но и на обществото като цяло. Чрез него се изграждат и реализират лични и обществени отношения. Формирането на умения за общуване е основополагащо за осъществяването на пълноценно общуване и личностна реализация и се включва в общата характеристика на бъдещата личност.Развитието на човешкото общество и общуването между хората е сложен диалектически процес. Възможностите за общуване се разширяват заедно с развитието на обществото. Основната задача на съвременния учител е да формира у учениците отговорност за резултатите от обучението, да ги насочи към потребностите за натрупване на индивидуален познавателен опит. В това отношение работата с деца билингви е твърде специфична. Учителят, работещ в мултикултурна среда, е важно да отчита, че децата от различните етноси имат различен респект към образованието и предявяват характерни за собствената си култура изисквания. В статията се споделя опит за формиране на умения за общуване у деца от ромски произход в началното училище.
Независимо при какви условия живеят, подрастващите неминуемо се изправят пред промените в социалната сфера, в областта на науката, културата и технологиите. Учителите са призвани да възпитават децата от най-ранна възраст в бъдещи граждани на нацията. За да могат учениците ни да се реализират като личности, то ние учителите трябва да ги въведем в сложния свят на човешките отношения, да формираме у тях хуманност и толерантност към другите, да ги научим да отстояват собствените си позиции и права. Това изисква пълноценна адаптация и развитие на трайни умения за общуване още в ранна детска възраст.
В процеса на общуване се формират, проявяват и реализират междуличностни отношения. Общуването има огромно значение за развитието на личността. Именно в процеса на общуване се придобива опит, натрупват се знания, усвояват се практически умения, изработват се мнения и убеждения. Само в процеса на общуване могат да се формират духовни потребности, естетически възгледи, да се изгради характерът.
Според психолози общуването обслужва предметно-практическата дейност на човека и съдейства за формирането на типични за човека общи характеристики.
Разнообразните отношения, в които се оказва малкият ученик, имат решаващо влияние върху процеса на изграждането на неговата личност. От възрастните детето усвоява опита на предшестващите го поколения, нравствени норми и правила за поведение, а чрез връстниците удовлетворява потребността си за равноправно общуване.
Според М. Лисина и И. Димитров общуването с възрастните влияе върху развитието на децата през ранното и предучилищното детство. Влиянието на общуването се проследява в различни сфери на психическото развитие на детето, в комуникативната област, емоционалните преживявания, по отношение на детската любознателност, овладяването на речта, в сферата на личността и самосъзнанието на децата (Габрова, 2002).
Общуването на децата с други хора се характеризира със смяна на няколко форми на общуване. Развитието на структурните компоненти на общуването – потребности, мотиви и др., поражда интегрални образувания, които представляват равнища (етапи) в развитието на комуникативната дейност. Тези образувания са различни форми, през които преминава общуването в детска и начална училищна възраст. Следователно под форма на общуването се разбира „комуникативна дейност на определен етап от нейното развитие като съвкупност, характеризирана по няколко параметъра” (Делчева, Стаматов & Генчева, 1993).
Основно средство, чрез което се осъществяват взаимоотношенията между хората, е комуникацията. Чрез нея се опознаваме и си взаимодействаме. Взаимното опознаване се случва преди всичко в речевото общуване, чрез споделянето на чувства, мисли, изразяването на емоции и стремежи, но и чрез въздействието в определена посока.
Речта е средство за общуване и се появява в онтогенезиса последна – след като експресивно-мимическите и предметно-действените средства за общуване вече са достигнали определено ниво на развитие и голяма сложност. Използването на речта разширява неимоверно възможностите на общуването и неговото влияние върху другите видове дейност на детето.