Ролята на учителя за формирането на умения за общуване у деца от ромски произход в началното училище

Като учител на първокласници, част от които деца от ромски произход, при работа в часовете по български език често ми се налага да правя промени, допълнения или размествания. В периода на ограмотяване в първи клас е необходимо да се отделя повече внимание на звуковете и буквите, които нямат съответствие в майчиния език или не се артикулират правилно. Това е времето, когато учениците развиват и усъвършенстват уменията си за правилно, осъзнато и изразително четене и се обогатява речниковият им запас. На по-късен етап чрез четенето у малките ученици постепенно се формира и умението за възприемане и осмисляне на художествения текст (приказка).
Слушането и четенето на приказки са любими занимания на всички деца. С оглед на възприемането на съдържанието на текста като ориентир за качествата и постъпките на героите първоначално поставям задачата за четене по роли, като условието е това да е интонационно правилно. Една от приказките, които учениците четат по роли, е „Червената шапчица” от читанката на издателство „Просвета” (Цанев, Георгиев & Попов, 2002: 26–27), където приказката трябва да се довърши чрез разказване по приложените илюстрации. При тази комбинация – четене по роли и разказване по илюстрации, се дава възможност повече ученици да се включат в работата. Друга приказка, която първокласниците с удоволствие четат по роли, е „Гостенчето на Хитър Петър”. Освен че способства развитието на речевите умения, четенето по роли стимулира и общуването между децата от различните етноси.
За затвърдяване на усвоените умения драматизираме две приказки по избор от децата – „Червената шапчица” и „Дядо и ряпа”. Малките ученици с желание участват в изработването на макета ряпа, на костюмите на героите и украсата на декорите. Помагам им да се снабдят с маски на животните от приказките и различни атрибути на дядото, бабата и внучката.
По време на представленията първокласниците показват добри речеви умения и се включват адекватно в диалозите със своите реплики. От изпълнението и въплътяването им в ролите се вижда, че те са се ориентирали правилно в особеностите и постъпките на героите. Като цяло малките актьори показват много добро сценично поведение, за радост на всички.
Формирането на умения за общуване у учениците от ромски произход се постига не само чрез съзерцаване на положителни примери и нравствени образци, но и чрез създаване на такава организация в училище, която да ги включва в реални взаимоотношения, да съдейства за запознаването им с общоприетите норми за общуване и тяхното отработване в конкретни ситуации. Необходимостта от създаване на специални ситуации, подчинени на целенасочената работа на учителя за формиране на умения за общуване, очертава значимостта от ситуационния подход при реализирането на тази задача.
В начална училищна възраст се формират отношения на отговорност, взаимопомощ и другарство, а взаимоотношенията на тези деца се базират на недостатъчни знания и умения. В развитието на системата на взаимоотношенията учителите заемат централно място и са безспорният авторитет, понякога дори независимо от мнението на някои родители.
За да постигне своите цели, началният учител трябва да следва хуманни принципи и подходи. Освен това от първостепенна значимост е съблюдаването на изискванията:

• Взаимоотношенията с децата да се основават на доверие.
• Възхищавайте се на децата и те ще се стремят да оправдаят похвалите.
• Не демонстрирайте, че имате любимци.
• Децата искат да чувстват колко много означават и мразят да бъдат пренебрегвани.
• Когато е възможно, оставете децата сами да избират, така ще се създаде възможност те сами да имат чувство на отговорност и това ще повиши самочувствието им. (Тоцева, 2008)

И не на последно място, ефективността на общуването зависи в голяма степен от това, доколко взаимоотношенията между учителя, учениците и родителите се изграждат на принципа на толерантността и взаимното уважение, установяват дух на сътрудничество и създават условия за проява на искрена сърдечност и внимание.