Да обърнем класната стая, или за един иновативен метод за изучаване на трансформиращ преразказ в 7. клас

Как да провокираме учениците да четат художествена литература? И в частност, как да провокираме учениците от 7. клас да четат съвременна българска литература? Авторът предлага един практически проверен отговор – „да обърнем класната стая“. Методът „Обърната класна стая“ има потенциал да провокира учениците да четат непознати текстове от съвременни автори с помощта на новите технологии, да придобият умения за създаване на творчески преразказ и като резултат да постигнат висока успеваемост във втория модул на Националното външно оценяване. Освен за развитието на мотивацията на учениците за четене в условията на „нечетене“ и на неглижиране на традиционните ценности методът има и възпитателен потенциал – приложението му в учебния процес предполага съчетаване на естетически и комуникативни дейности, което спомага за нравствено-естетическото изграждане на учениците. А използването на съвременните ИКТ предоставя възможности за практическо решение на големите предизвикателства на съвремието и извличане на образователни ползи от интереса на учениците към дигиталните технологии.
„Обърната класна стая“ е педагогически модел, в който елементи на типичните лекции и домашните са разменени. Учениците четат предварително споделени учебни материали или гледат кратки видео лекции у дома, а времето в клас е посветено на упражнения, проекти или дискусии. Литературното обучение придобива различно измерение. От пасивни слушатели учениците преминават в активната позиция на творци. Работата им доставя удоволствие, творческата атмосфера ги зарежда с оптимизъм, насочва ги към различни видове изкуства. Чрез този метод успешно се интегрират различните възможности за активизиране на мисленето и въображението на учениците и се създава приятна емоционална среда. Приложените в часовете по български език и литература иновации правят пътя на познанието все по-интересен за учениците.
Една от основните цели на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка е „ориентиране на училищното образование към провокиране на мисленето и самостоятелността, към формиране на практически умения и към развитие на личността“. В този нов свят образованието се структурира около темите за практически умения и действия в живота.
Тази цел е имплицитно заложена в разработената технология за развиване на уменията за създаване на трансформиращ преразказ, която изисква учениците предварително да прочетат, да разберат и осмислят художествения текст от съвременен автор. Успешното написване на трансформиращия преразказ в часовете по БЕЛ ЗИП зависи от пълноценното усвояване на оригиналния текст. За да успее да направи добър трансформиращ преразказ, ученикът преди всичко трябва да е отлично запознат с текста, да е проникнал в дълбочината на неговата тематична и смислова специфика, да е изследвал образната му система. Обърнатата класна стая се фокусира не толкова върху запаметяването на информацията, а върху нейното разбиране. Затова в часовете по БЕЛ ЗИП се акцентира върху творчеството на съвременни автори, по-близки до светогледа на учениците, което спомага развиването на умения за осмисляне на информация и адекватно прилагане. Учениците идват в клас с въпроси от урока, които не разбират. Така в час учителят се съсредоточава само върху материала, който представлява трудност за учениците, за да го обясни, и дава насоки за създаване на трансформиращ преразказ с определена дидактическа задача. Учениците самостоятелно изграждат продуктивен текст. Приложението на този метод в часовете по БЕЛ ЗИП показва, че той е много успешен в обучението за овладяване на знания и умения за създаване на трансформиращ преразказ в 7. клас и същевременно развива редица допълнителни компетенции по отношение на функционалната грамотност, самостоятелната работа, интерактивността.
Обобщено, целта и очакванията от разработената иновативна технология – освен овладяването на умения за създаване на трансформиращ преразказ – са да се стимулират учениците да четат художествени текстове и да се подобри качеството на тяхното възприемане, да се развият рецептивни и продуктивни умения и компетентности на по-високо равнище, в краткосрочен план, а в дългосрочен – да се изградят личности, които възприемат художествената литература като ценност и изпитват потребност да общуват с нея.