Практически аспекти
Съобразно с педагогическия иновативно-изследователски замисъл на автора, моделирането се изразява в: организиране на обучение чрез прилагане на интерактивния метод на работните станции в обучението по химия и ООС в 7. клас; създаване на концептуален модел за иновативни дейности и тяхното използване; обосновка на структурата и съдържанието на дейностите на групите в съответствие с ДОИ за учебното съдържание в 7. клас по предмета за усвояване на знания за елементи и техните съединения, за периодичен закон и периодична система; подготовка на инструкционни материали за заниманието; дейности по групи; презентиране на резултатите по групи пред класа, колективен анализ на представените резултати и формулиране на основните изводи; оценка на ефективността на метода и разработените дидактически ресурси. Интерактивното занимание се провежда в края на учебната година като обобщителен урок в рамките на два часа. В първия час се изпълняват задачите по работните станции, а във втория се представят резултатите от извършените дейности.
Тук илюстрираме теоретичните основания с две задания, които са част от обобщителен урок в 7. клас
Станция 1
Зад. 1. Експериментална задача
1.1. Текст, с който учениците предварително се запознават:
Чували сте изразите ,,кисел като лимон“ или ,,кисел като оцет“. Познавате вкуса на лимона и оцета. Киселият вкус се дължи на вещества, които се наричат киселини. В домакинството има и вещества като сапун, прах за пране, сода за хляб, чиито разтвори във вода имат лугав вкус (не ги опитвайте!). При допир до техните разтвори усещате, че те са хлъзгави. Тези вещества може да се нарекат най-общо основи. Но за да разпознаете кое вещество е киселина и кое – основа, не е необходимо да подлагате на изпитание сетивата си всеки път, още повече че някои от тях са опасни. За целта се използват индикатори. Индикаторите са вещества, които променят цвета си по различен начин в киселина и в основа. Най-известният индикатор е лакмусът. Той се оцветява в червено, когато се потопи в киселина, и в синьо – в основа. Ако лакмусът се потопи в неутрална среда (нито кисела, нито основна), като чистата вода например, той има виолетов цвят.
1.2. Има ли киселина в оцета и в разтвора на лимонтозу? Изследване с индикатор на киселинността на разтвори на вещества, използвани в домакинството.
№ | Необходими материали | Последователност на работа | Какво се наблюдава | Какво се случва |
1. | Лакмусова хартия, 2 чашки, оцет, лимонтозу | 1. В едната чашка сипете няколко капки оцет. В другата сложете няколко кристалчета лимонтозу и ги разтворете с вода 2. Потопете лакмусови хартийки в двете чашки и наблюдавайте промените, които настъпват с лакмуса |
И в двете проби лакмусът придобива червен цвят | Двата разтвора са с киселинни свойства. Те съдържат съответно оцетна киселина (в оцета) и винена киселина (в лимонтозуто) |
2. | Половин чаена лъжичка сода за хляб (натриев хидрогенкарбонат), малко настърган сапун, вода, 2 чашки, лъжички или бъркалки, лакмусова хартия |
1. В едната чашка разтворете содата с малко вода 2. В другата разбъркайте сапуна с малко вода, докато се разтвори 3. Потопете лакмусови хартийки във всеки разтвор |
Лакмусът променя цвета си в синьо и в двете чашки | Разтворите на содата за хляб и сапуна оцветяват индикаторите като основи. Можем да кажем, че имат основно действие |
3. | Сапунът на Барби – забавен опит, който показва как сапуненият разтвор променя цвета на индикатора фенолфталеин: сапун (предварително добре омокрен), фенолфталеинов разтвор, оцет, латексови ръкавици (бели) |
1. Сложете ръкавиците на ръцете си. Капнете няколко капки фенолфталеин върху тях и ги търкайте една в друга, за да се омокрят добре 2. Вземете мокрия сапун и натъркайте ръцете си. Ръкавиците се оцветяват в розово 3. Ако ръцете се полеят с оцет, те отново стават безцветни |
Фенолфталеинът е индикатор. Той е безцветен в кисели и неутрални разтвори, но се оцветява в малиновочервено в разтвори с основни свойства | Сапуненият разтвор има основни свойства. Когато се смеси с индикатора фенолфталеин, той се оцветява в розово. При прибавянето на оцета, който е слаба киселина, разтворът на индикатора се обезцветява. ! Сапунът и ръкавиците трябва да се измият добре, за да може да се използват отново |
Инструктаж за работа на ученика:
1. Опитите са подбрани така, че са лесно изпълними.
2. Пособията и химикалите са чисти, подредени и са задължително с етикети или условни номера.
3. Необходимо е точно спазване на указанията за работата и за техниката на безопасност.
4. По възможност да се работи с малки количества. Предимствата са свързани с икономия на химикали, много по-малко замърсяване, формиране на умения за по-голяма прецизност при извършване на опитите.
5. След завършване на опитите е необходимо да се оформи протокол за лабораторната работа.
№ | Задача | Какво направих | Какво наблюдавах | Какви химични взаимодействия се извършват | Извод |
Станция 2
Зад. 2. Открийте в мрежата 12 думи, които са свързани с вещества и химични реакции в природата и в практиката на човека. Търсете думите във вертикал, в хоризонтал и в диагонал.
В | З | Р | И | В | 0 | В | Е | С | М | С | К |
Ъ | Т | Г | О | Р | Е | Н | Е | Т | Т | М | Т |
Р | Е | Ц | И | К | Л | И | Р | А | Н | Е | Р |
Ъ | Т | О | Р | О | В | Е | Л | Л | Ш | К | С |
Ж | К | М | Н | П | Р | А | С | А | Щ | А | Х |
Д | Б | В | Г | Т | Г | Ч | Ц | К | Х | У | П |
А | Ъ | М | А | М | О | У | Х | Т | К | Ч | Ц |
Щ | Б | А | И | Д | Е | Ж | Л | И | З | У | Ю |
Т | А | Т | Н | М | П | Т | У | Т | Х | К | Л |
Ш | И | В | Л | А | К | Н | А | И | М | Н | В |
Г | О | Р | И | В | А | А | Б | Л | Д | Т | Р |
К | О | М | П | О | С | Т | В | К | И | Х | Л |
Методът на работните станции предлага на учениците необходимото разнообразие в обучението и възможност да приложат конкретни знания в практически план и да изпълнят нещо напълно самостоятелно. Балансираното му използване съвместно с други методи на обучение съдейства за повишаване на равнището на опита и постиженията, както и на мотивацията. Методът оказва положително влияние върху социалните компетентности на учениците – комуникативност, сътрудничество и взаимопомощ, работа в екип.
-
- Бижков, Г. (1992). Теория и методика на дидактическите тестове. София: Просвета.
- Железова, Д. (2008). Конструктивизъм в класната стая. В: Научни трудове на Русенския университет, т. 47: http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp/9/9-40.pdf
- Костова, З. (1999). Как да учим успешно – иновации в обучението. София: Педагог 6.
-
Марийка Станчева, Средно училище ,,Васил Левски“, Троян
mimist1971@abv.bg
рецензент: доц. д-р Даниела Миткова