Технология за развиване на комуникативни умения в обучението по чужд език в 9. клас чрез дидактичната игра

Предлаганата педагогическа технология акцентира и на практическата работа с тематично разнообразни текстове (начин на живот и култура на различни народности, митове, обичаи, природни забележителности и др.). Учениците имат възможността да боравят не само с учебника и учебната тетрадка по английски език, но и със специално подбрани примери от текстове, илюстриращи различни езикови явления, свързани с граматичните норми, при които се допускат най-много грешки в потока на речта. Така те решават практически задачи върху конкретен текст (урочна статия или откъс от нея). Личната ми мотивация е свързана с амбицията да представя една нова методическа система, при която граматичната структура да се усвоява по един по-различен начин, под формата на игра, т.е. знанието за езика и умението за комуникиране чрез играта да се обвържат с ежедневието на ученика – как да се справя в естествени комуникативни ситуации по-успешно не само с учебния материал, предвиден в часовете, но и в обществото и у дома.
Целта на педагогическото изследване е да се създаде технология за успешно овладяване и прилагане на знания и умения за комуникиране на чужд език чрез изучаване на текстове в 9. клас и да се провери нейната ефективност в процеса на обучение.
Хипотезата на педагогическото изследване е, че ако при изучаването на чужд език в гимназиален етап (9. клас) се въведе технология на обучение, включваща иновативни техники с акцент върху използването на особеностите на играта за практическо приложение на теоретични знания, то ще постигнем по-високо качество при усвояването и развитието на комуникативни умения и целесъобразната им употреба в речевата практика.
Педагогическият експеримент е проведен през учебната 2017/2018 година в Благоевградската професионална гимназия с ученици от 9. клас.
Сериозно изпитание при прилагането на технологията се оказват нежеланието на учениците за работа и липсата на мотивация за учене. Незадоволителната езикова култура на голяма част от деветокласниците налага да се търсят рационални решения за доближаване на знанията им до Държавните образователни изисквания. Затова една от основните ми задачи като учител по английски език е да мотивирам учениците да усвоят трайни знания и да развият умения за богата и културна реч – както в устна, така и в писмена форма.
Част от езиковата култура и комуникативната компетентност са усвоените знания за граматични норми и умения за съблюдаването им при използването на езика. Експерименталната работа по време на педагогическото изследване е подчинена на следните цели: осмисляне на значението на играта при работа с различни по съдържание текстове, употреба на граматични норми с помощта на играта; познаване и използване на текстове и граматична норма; създаване на текст и откриване и редактиране на граматични грешки.
С оглед на поставените цели, диагностичният инструментариум има двоен ефект – да измерва резултати и да разкрива неизползвани възможности с помощта на играта. Тъй като в основата на изследването са осмислянето и създаването на текст, диагностичните задачи са поставени така, че да изискват от обучаваните създаване на собствен, граматично издържан текст и откриване и редактиране на граматични грешки, както и боравене с определена лексика.
Експерименталното приложение на технологията се осъществява с два класа – контролна и експериментална паралелка, състоящи се от ученици със сравнително еднакви възможности и резултати при усвояването на учебния материал по английски език.
Деветокласниците от двете паралелки са поставени при напълно еднакви условия по време на констатиращия и на контролния етап. При експерименталната паралелка иновацията е реализирана чрез своите три етапа, докато в контролната паралелка материалът е преподаван чрез традиционни методи и е съобразен преди всичко със съдържанието в учебника и учебната тетрадка.
Проверката на знанията и уменията чрез тест в началото на експеримента показва, че мнозинството от учениците не са обръщали достатъчно внимание на членуването на съществителните имена, на правилната употреба на множественото число на съществителните имена и на употребата на глаголните форми. Затрудняват ги и задачи, свързани с възприемане и осмисляне на непознат текст. Входният тест в педагогическия експеримент установя нивото на знания и умения при учениците от контролната и експерименталната паралелка и дава представа на учителя върху каква основа ще надгражда новите знания и прилага различната технология.
Предвид това, че новите реалности на времето намират отражение в учебните програми по английски език и в ДОИ за гимназиален етап и налагат преосмисляне на традиционните подходи в преподаването, е целесъобразно и уместно да се използват нестандартни и иновативни техники на обучение с цел обогатяване на активния речников запас на учениците и адекватна употреба на езиковите средства в комуникативни ситуации. Поради на пръв поглед абстрактния характер на материята учениците често или не разбират за какво става въпрос, или просто наизустяват дадени правила, без да се стремят да си обяснят същността на езиковите явления. Те търсят формални признаци, които биха им помогнали при изпълнението на поставените от учителя задачи. Именно с оглед на това най-удачно е приложението на играта, при която се създава естествен микроклимат и се предоставя възможност за свободна изява и реализация на по-голям брой ученици. Предизвикателството пред технологията беше да помогне на учениците да излязат от „капана“ на просто механичното повтаряне и лишено от разбиране наизустяване.
Важното от приложението на иновационната педагогическа технология в експерименталната паралелка е не само регистрираният в края на изследването по-висок резултат от обучението, а и постигането на по-високо качество на усвояване на езикови знания и развиване на комуникативни умения за целесъобразна употреба във всякакви комуникативни ситуации не само в училище, но и в обществото. По този начин обучението придобива интердисциплинарен и многообразен облик, който трайно ангажира вниманието и интереса на деветокласниците, а немалка част от тях точно по този начин (чрез играта) търсят не само поле за изява, като развиват комуникативните си умения, но и сами създават сюжетно-ролеви игри, проявявайки се като лидери и формирайки и други черти на характера.