Драматизацията е интерактивен метод, който включва език, движение, въображение, емоции и социални взаимодействия. Според Нели Иванова драматизацията се различава от четенето на роли, тъй като в основата й е трансформацията на художествения текст за авторската реч и подготовката за неговото сценично представяне (Иванова, 2012). Драматизацията в процес, които включва сценарий, реквизити, гардероб и музика.Драматизацията изисква интерпретация на художествен текст, която намира конкретно проявление под формата на театър, музикални сцени или куклен театър, в зависимост от потребностите и възможностите на учениците. Прилагането на драматизация в процеса на обучение спомага за развитието както на репродуктивното и творческото мислене, така и на творческите способности и въображение, защото се налага създаването на различни костюми, декори и др. Изисква се и вземането на много творчески решения, предизвикани от трансформацията на художествения текст. Това води до обогатяване на читателските впечатления и дава информация на учениците за изразните средства на различните изкуства при интерпретирането на една и съща тема, на едно и също съдържание и идейна насоченост. Точно в това се корени по-творческият характер на драматизацията в сравнение с други похвати в хода на урока за изучаване на художествения текст на литературната творба.
Играта драматизация е един вид творческа игра. В типичната драматизация се пресъздава определен текст и ролите се определени предварително. Текстът може да бъде приказка, разказ, пиеса или час от филм, нещо, което привлича силно вниманието на учениците. Характерен пример за този вид игри са и куклените спектакли, които самите деца си устройват.
Творческите моменти в тези игри се изразяват в уменията:
- да се подбере текстът;
- да се подготвят декорите и костюмите;
- да се изпълнят изразително ролите.
Драматизацията се използва с цел героите, които имат ярки, колоритни и запомнящи се от малките ученици образи, да бъдат представени сценично. Чрез нея децата разширяват своите знания за света, усвояват социални и комуникативни умения. В случая, когато изпълняват дадена роля на сцената, те вникват в мислите, чувствата и характера на персонаж, различен от техния, именно защото вживяването в дадена роля е присъщо за детската природа и е естествена част от развитието на подрастващите – карат коли, готвят, хранят куклите и др. Често се случва децата да разиграват някакви интересни преживявания, събития, като това действие им помага да опознават света, упражняват се да се държат като възрасни в безопасната обкръжаваща среда.
Характерното за драматизацията е, че се възпроизвеждат някои дейности на възрастните, като се претворят според възможностите на децата. Това възпроизвеждане не е пряко подражание, а носи елементи на известно обобщаване на типичното в тези дейности. За целта на този вид драматизация може да бъдат подбрани най-обикновени неща от околната действителност. Играта има подчертан социален характер, тъй като винаги включва няколко участници, дори и когато игровите партньори са въображаеми.
Според Надежда Витанова играта драматизация е художествен синтез на реални и въображаеми отношения, отразява художествения и реалния опит на децата, като заедно с това го обогатява. Знанията за нравствените ценности у човека, които децата получават чрез широкото информационно въздействие на средата и особено чрез художествените произведения, в играта се обективизират и превръщат в жизнена социална ориентация към другия човек, независимо че този човек е детето в роля, пресъздаващо действията и постъпките на литературните герои. Играта е форма на предварително преживяване на бъдещето, но с цялата откровеност и чистота на детството. Децата свободно използват и пренасят знанията си от една област в друга, развиват умението си да комбинират жизнени и художествени представи, да ги изменят по свой индивидуален начин и да създават неповторимо творчество.
Чрез ролите, в които влизат, децата неусетно – под умелото ръководство на педагога – разкриват своя вътрешен детски свят и своите преживявания. Необходимо е да се оставят да изживеят удоволствието от играта сами, по свой собствен начин, така те ще извлекат поука за себе си от драматизираната приказка, басня и т.н. Неминуемо ще последва и ново желание след време децата отново да влязат в роли, отново да драматизират и така в колективна игра да тренират своите братски умения и подкрепа към останалите деца (Витанова, 2001).
Поради тези няколко интересни факта за децата и тяхната психика става ясно защо е от особено значение какво се случва в обкръжаващата ги среда. Децата имитират поведението на възрастните, като попиват всеки един детайл, който им прави силно впечатление. Затова е важно агресията и агресивното поведение да бъдат сведени до минимум, за да може детската психика да не присвои това поведение.