Драматизацията в обучението по литература включва прилагането на езика в интеграцията и комуникацията. Наблягайки върху реалната комуникация, учителят поставя знак за равенство между думите или текста, от една страна, и контекста, интонацията, езика на тялото, от друга.
Освен за литературното обучение на малките ученици педагогът се грижи и за тяхното физическо, емоционално и интелектуално израстване. Този факт е изключително важен при подбирането на дейностите в класната стая. Дейностите, свързани с драматизацията, развиват както езиковите умения на подрастващите, така и детската личност. Точно поради този факт драматизацията е един доста добър метод например за справяне с агресията в училище.
Според някои изследователи играта драматизация се развива при спазване на няколко условия :
- наличие на изпълнителски умения у децата;
- точно възприемане на художественото произведение – ключовите моменти трябва да бъдат многократно препрочитани от педагога, полезно би било да се направи и кратък анализ;
- възпитаване на умения за съвместна дейност.
За да овладеят децата нужните им за реализирането на една драматизация умения, е необходимо педагогът да владее някои специфични игрови техники. Технологията на драматизацията дава отражение на литературното произведение и на художествените образи в него. Те биват дословно разигравани в играта от ролеви тип, а поведението на детето в роля е отражение на художествения образ на героя от конкретен епизод на дадена творба. Драматизацията може да се приема и под формата на импровизация, като процес на моментно измисляне и съчиняване въпреки повтарянето или заучаването от децата на репликите и сюжета. Те обогатяват образа по свой начин чрез мимики и жестове. За да се развият обаче у детето тези наченки на импровизиране, е нужно с него да е играно на различни игри – упражнения, съобразени с наличния опит на децата, с конкретните им умения и т.н.
Под влияние на активното общуване с околните, на конкретно поставените учебни задачи, на организираните и усложняващи се дейности започва да се оформя и развива творческото въображение. То ярко се проявява при импровизацията и оригиналността в оживяването и пресъздаването на образа. Посредством творческото си въображение децата решават възникнали проблеми в хода на драматизацията – тези проблеми най-често са породени от взаимоотношенията с другите деца. Под влияние на творческото си въображение децата често допълват съдържанието, което им е предложено, изменят го според нуждите, желанията и интересите си, вече не пресъздават единични, а обобщени образи. В играта творчески пресъздават възприетото от околната действителност, като влагат свое отношение и чувства, задълбочават представите си за живота.
Децата като цяло са различни. Тяхната различност се поражда от много фактори: физическо, духовно и социално развитие и строгата индивидуалност, която носят в себе си. Индивидуалността на всяко дете придава особена, изключителна ценност на неговата личност. Трудно обаче в днешната образователна среда децата могат да получат свободата да бъдат себе си и да творят, което е особено важен елемент при игрите драматизации – в структурата на педагогическото взаимодействие детето да заема активна позиция, което от своя страна би го мотивирало да повиши активността си.
Съществува пряка и двустранна връзка между творчеството и мисленето и въображението на децата. От една страна, колкото по-развито е детското въображение, толкова по-нестандартни са изявите на детето, а колкото повече то излиза от шаблонизираните схеми, които му се предлагат, толкова повече развива мисленето и въображението си. Чрез мисленето и въображението детето изменя способа на действие, за да постигне желан резултат. В драматизацията всяко качествено изменение на способа на действие – а не игровото репродуциране – се квалифицира като творчество.
Приказките са важна част от живота на детето. Те достигат до него чрез книги и филми, телевизия, радио и компютърни игри. Децата спонтанно разиграват различни епизоди от приказки, като разпределят ролите помежду си. Затова е важно да се подбират добре художествените творби, филмите и анимациите, игрите, които възприемат. Необходимо е да се внимава с агресивното поведение, което се излъчва и представя в някои от тях. Както стана ясно, децата започват да копират и имитират поведението на любимите си герои и да го прилагат в своята игра и показват в отношенията си с другите деца.
-
- Витанова, Н. (2001). Методи за изследване на социалното и когнитивното развитие на детето. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски”.
- Елконин, Д. (1984). Психология на играта. София: Народна просвета.
- Иванова, Н. (2012). Литературата за деца и формирането на читателска култура в начална училищна възраст. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски”.
-
Адриана Кортова, 2 ОУ „Христо Смирненски”, гр. Сандански
adriana6666@abv.bg
рецензент: проф. д-р Росица Пенкова