В приложената технология ключова роля има работният лист. Навлизането в проблематиката чрез работни листове осигурява идеи и упражнения за провеждане и разнообразяване на дейностите. Този метод дава възможност за по-ефективно обучение и за максимално уплътняване на учебните часове. Задачите са разнообразни и различни по тип и по степен на трудност – за разпознаване и анализ, за четене с разбиране, за характеристика на художествен образ, за откриване на междутекстови връзки, за създаване на текст, за аргументиране на становище. Насочени са към индивидуални и към групови дейности. Чрез работата по художествен текст чрез работни листове се „разбива” преподаваното произведение на теми, задълбочават се познанията върху него, детайлизират се анализът и интерпретацията. Достига се до добро познаване на творчеството на П. Р. Славейков и на произведението, в същото време описаната технология има и силен емоционален ефект – съпреживяване на творбата. Десетокласниците са поставени в нова ситуация – учене чрез преживяване. Те трябва да търсят други решения за героинята, които да обосноват. Така тяхното обучение придобива различно измерение. От пасивни слушатели учениците преминават в активната позиция на творци.
При преподаването на поемата „Изворът на белоногата” чрез работни листове се използва разнообразен инструментариум.
Задачи за предварителна подготовка
Те позволяват ученикът да се задълбочи в проблематиката на произведението по различни начини, с най-разнообразни методи и средства. Включват самостоятелна подготовка, домашна работа, самостоятелна работа в свободното време и др. Обучаемите работят самостоятелно вкъщи, в учебни зали, в библиотеки с различни видове източници на информация.
Задачи за самостоятелна работа
Метод, който е традиционен, но е доказал своята ефективност във времето. Предимството му е, че учениците работят самостоятелно по време на часа и имат възможност да осмислят индивидуално проблема, който им е поставен.
Визуализиране
Чрез визуализиране може по-лесно да бъдат запомнени някои събития и факти. Информацията се осмисля и конструира като процес.
Работа по групи (екипна работа)
Предполага активно взаимодействие, включване, участие в дейности. Разделянето на малки групи е основна техника в груповата работа, предоставяща повече възможности за сътрудничество, за споделяне и бързо предлагане на много нови идеи. Учениците развиват умения да се учат един от друг и да се обръщат един към друг при решаването на проблеми. Планират работата си, съобразно с целта. Развиват се умения за слушане и за отстояване на мнение. Изграждат се лидерски умения, умения за поемане на отговорност, извеждане на цели и печелене на доверие.
Беседа
Стимулира учениците към активност, да правят предложения, да питат, да предполагат, да дават свои идеи. При беседата обсъждането е по-открито, целта е по-скоро междуличностно разбиране, отколкото отговор на специфичен въпрос или проблем. Учителят задава въпрос, ученикът отговаря, учителят коригира отговора. Този модел на комуникация е широко застъпен в практиката. При обучаващата беседа преподавателят „води” ученика към формулировката на даден отговор или към съгласие с вече изказано мнение.
Дискусия
Процес на взаимодействие, контролирано от учителя, посредством което участниците усвояват информация и опит. Дискусията позволява учениците да обхванат повече учебен материал. Задълбочава се разбирането на темата, подпомага се изграждането на умения у учениците за анализ, синтез и представяне на идеите. Повишава се мотивацията, а оттам и качеството на учене. Диалогичната форма се използва за затвърдяване на знания, за разширяване на вече добитите знания, за изясняване на познат материал или за изменяне на неговите перспективи, за развиване на способност да се разсъждава, за придобиване на опит в самостоятелно идентифициране и решаване на проблеми.
Техника „Петте важни неща”
Дава възможност на учениците да обединят информацията, която вече имат, с новата, която са получили. Техниката се ползва при обобщение на информация, като насочва вниманието към важни акценти. Избягва се рискът от отклоняване от съществената информация, позволява връзката от стари към нови знания. Тази техника има многостранно приложение: като техника за запознанство (например „Кажи пет важни неща за себе си”); като елемент от друг метод (при SWOT анализ – определете пет силни страни, пет слаби…); като техника за обобщение в края на занятието („Нека да обобщим петте основни момента в това занятие”).
Взаимодействие „ученик – ученик”
Неформален, стимулираш, релаксиращ подход, който намалява статусовите разлики и стреса. При прилагането му се развиват социални умения, емоционална интелигентност и емпатия към себе си и другия. Учениците са активни в своето собствено учене и вземат активно участие в ученето на съучениците си. Инициативата е тяхна. Възможно е да допускат грешки, но и да търсят пътища за тяхното отстраняване. Забавляват се в обучението си.
Ситуационна ролева игра
Дава възможност на учениците да използват някои аспекти от реалния живот в образователна среда. Проиграва се решението на реална ситуация, която провокира напрежение и конфликт. Ролевата игра изисква от някого да бъде „някой друг” в една въображаема ситуация. Помага да се изразят скритите чувства и да се дискутират деликатни проблеми, да се разбере какво чувстват и как реагират другите в различни ситуации, да се ангажираш изцяло или да бъдеш въвлечен в един проблем или идея.
Представеният инструментариум за преподаване на творчеството на П. Р. Славейков ангажира десетокласниците като активна страна в учебния процес. Той формира нов тип нагласа към литературата и създава модел за поведение на днешния човек. Бездействието и липсата на интерес са заместени с креативност и активност, така нужни в съвременната образователна практика.
-
- Бижков, Г. (1995). Методология и методи на педагогическите изследвания. София: Аскони-Издат.
- Гюрова, В. & Божилова, В. (2006). Интерактивността в учебния процес (или за рибаря, рибките и риболова). София: Европрес.
- Жечев, Т. (1999). Българският Одисей и истината за неговото завръщане. – В: Българският Великден или страстите български. София: Изток-Запад.
- Иванова, Н. (2010). Приемственост във формирането на комуникативни компетентности. Български език и литература, 1.
- Йовева, Р. (2000). Методика на литературното образование. Шумен: Унив. изд. „Еп. Константин Преславски”.
- Тотев, П. (1979). „Изворът на белоногата” като възрожденска поема. – В: За литературните жанрове през Българското възраждане. София: БАН.
-
Катина Йотова, ПТГ „Никола Вапцаров”, Враца
katinavr@abv.bg
рецензент: проф. д-р Росица Пенкова