Преразказът като част от съвременното обучение в начална грамотност

Преразказът е писмен или устен повествователен текст, пълно или частично предаващ съдържанието на текст със сюжетна основа. При него се извършва репродуктивна дейност, която е една от основните в работата по развитие на речта. В естествени условия преразказването обикновено се характеризира с краткост, но учебният преразказ в начален етап се различава по това, че ученикът пълно и достоверно възпроизвежда текста, като ползва собствения си езиков запас. Преразказващият подчертава несвидетелската си функция чрез употребата на преизказно наклонение (л-форми) или на изявителни форми на сегашно историческо време.
От основно значение е подборът на текста, който ще бъде преразказван от учениците. В учебната програма е предвидено преразказването на художествени и нехудожествени текстове, но се акцентира основно на художествената литература.
Съществуват няколко вида преразказ:

• Подробен преразказ. При него съдържанието на оригиналния текст трябва да бъде предадено в детайли. Тази форма на преразказване е една от най-лесните.
• Сбит преразказ. Преразказва се само най-важното от съдържанието на оригиналния текст. Труден е за малките ученици, тъй като често не могат да отсеят най-важното и разбират сбития преразказ като чисто механично съкращаване на обема на оригиналния текст. За да ги подпомогне, учителят започва със сбито преразказване на един момент от текста колективно с целия клас, като с помощта на въпроси насочва вниманието на учениците към главното в него. По сбит преразказ се работи от 2. клас, но широко е застъпен в следващите 3. и 4. клас.
• Подборен преразказ. При него се преразказва някаква част от оригиналния текст, която отговаря на предварително поставена от учителя задача.
• Творчески преразказ. Единственият вид преразказ, при който учениците имат право да направят определени промени спрямо оригиналния текст. Една от тях може да бъде на лицето, от името на което се води повествованието. Например, ако авторът говори от трето лице, учениците преразказват от първо, от името на един от персонажите – тук има промяна и в последователността на изложението, като преразказът започва оттам, откъдето се включва героят в текста.

Въпреки различията между съчинение и преразказ съществуват общи характеристики, които са проекция на последователността от действия в процеса по създаване на текста (Колева и др., 2000):

• Мотивация за създаването на текста. Учениците се поставят в ситуация, налагаща да се удовлетвори някакъв мотив. Необходимо е ориентиране в речевата ситуация и планиране на текста.
• Реализация на замисъла. Изразява се в подбор на необходимите езикови средства.

Урокът по преразказване се различава от останалите уроци по БЕЛ и не влиза в традиционната дидактическа класификация. В училищната практика се реализират няколко вида уроци – за подготовка, за написване и за редактиране на текст. Те се отнасят самостоятелно, поради което не е задължително да се търси някаква последователност във времето на провеждането им.
Нека разгледаме как протича урокът за подготовка. Този урок структурно включва поставяне на задачата и вида на преразказа, прочитане на текста, анализ на съдържанието и езиков анализ на текста, план на преразказа и предварителен преразказ от ученик/ученици на текста.
Анализът на съдържанието проследява логиката в развитието на действието (кое след кое следва). При езиковия анализ вниманието е върху лексиката от текста (вкл. имена на герои, обекти, дати), изваждат се непознатите думи, изяснява се значението им и на дъската се записват подходящи синоними. Анализират се всички специфични авторови изрази, както и всички думи с правописни особености.
Следващата стъпка е изработване на план. Учителят може да даде наготово план, когато учениците са още в началото на обучението си по преразказ и когато се прави нов вид преразказ. Постепенно учителят ги включва в неговото изготвяне, докато те успеят сами да го направят. Планът може да бъде изготвен с различни по вид изречения (въпросителни, съобщителни), като всички точки от него отразяват последователността на действието.
Следва предварителен устен преразказ от един или двама ученици от класа, след което учениците работят самостоятелно.