В статията са разгледани интерактивните методи като част от обучението на учениците в гимназиален етап на образование и възможностите, които им дават – за формиране на нов тип мислене, за себеизява и за развиване на умение за критично мислене. За да бъде по-успешно усвояването на знания в часовете по български език и литература, е използван проектният метод „Асоциативно дърво”, в основата на разработената от автора иновативна технология за изучаване на разказите от сборника „Старопланински легенди” на Йордан Йовков. Този метод предполага креативност, умения за публично изказване и оценъчно отношение към представяното.
Интерактивните методи
Интерактивните методи на обучение поставят учещите в ситуация на постоянно обсъждане, дават възможност за изразяване на собствени мнения, предполагат наличието и използването на постоянна обратна информация.
Най-често прилаганият интерактивен метод е мозъчната атака. Това е метод, който дава възможност за кратко време да бъдат предложени голям брой идеи за решаване на даден проблем. Основен принцип при мозъчната атака е отделянето на етапа на генериране на идеи от момента на тяхното оценяване.
Лекцията е най-класическият начин на преподаване, но и често използван в обучението. Поставянето на проблема може да започне с информационен материал, представен и от участниците в групата. Удачно е да се използва и беседата; конкретната информация може да се вкарва чрез отговори на въпроси или да се канят хора извън групата за лектори.
Визуализирането е метод, чрез който по-лесно може да бъдат запомнени някои процеси, събития и факти. Чрез визуализацията може да бъдат конструирани и положителни виждания за процесите. Този метод се използва често при анализа на по-сложен проблем, тъй като дава добра възможност за неговата начална илюстрация и съответно за съсредоточаване на участниците върху същността му. „Асоциативният облак” е много често използвана техника на визуализиране. В средата се поставя в рамка понятието (проблемът), което искаме да опишем, и около него рисуваме или използваме думи, за да го определим.
Разделянето на участниците на двойки или на малки групи е основна техника на работа, предлагаща повече възможности за сътрудничество, взаимодействие, споделяне, бързо получаване на много идеи, за открояване на различни гледни точки, както и за разнообразяване на традиционната лекционна дейност или на взаимодействията в цялата група. Тази техника предполага повече динамика в обучителните дейности, по-интензивни контакти между участниците и следователно придобиване на повече социален опит, умения за общуване в най-различни ситуации и с най-различни цели и индивиди.
Важно е винаги да даваме на участниците най-ясни указания за дейността на малките групи, да изясняваме причините, поради които извършваме едно, а не друго деление, да определяме точните времеви граници, очаквания продукт от груповата работа и начина, по който тя ще бъде презентирана пред цялата общност.