„Асоциативно дърво” – една иновативна технология за изучаване на разказите от сборника „Старопланински легенди” на Йордан Йовков

Педагогическата ми практика показа, че проектният метод намира широко и ефективно приложение в обучението по български език и литература. Той предоставя възможност за изграждане на техники за активно и интерактивно учене и преподаване, които осигуряват трайни и достъпни знания, успешно представени от самия обучаем. В когнитивен аспект се стимулира ученикът да изследва учебния текст на различни познавателни равнища. В метакогнитивен аспект учебните стратегии целят изграждането на индивидуален метамодел за всеки обучаем за продължително и самостоятелно учене през целия живот. В социално-афектен аспект се градят умения за работа в екип, за търсене, намиране и излагане на аргументирани доводи, за отстояване на собствено мнение, но и за зачитане това на другите.

Технологията „Асоциативно дърво”

Представената в статията иновативна технология „Асоциативно дърво” е разработена и приложена от автора в обучението по литература в 12. клас при изучаването на разказите от сборника „Старопланински легенди” на Йордан Йовков. Дървото като начин за излагане на основните идейни внушения на творбите е избрано, от една страна, защото прилагателното „старопланински” се асоциира с гора, дърво. От друга страна, може да се свърже с „дървото на живота”, тъй като обект на внимание в Йовковото творчество е човекът с неговите мисли, чувства, преживявания.
Изискването към учениците е представянето да бъде на постер, тъй като по този начин могат да проявят своята креативност при оформянето на дървото. Така организираният процес на изучаване на разказите от сборника създава условия учениците да усъвършенстват способностите си за самоподготовка, а чрез онагледяването се провокира придобиването на по-задълбочени знания върху литературните творби.
Посочените съображения и очаквания мотивират предложението ми към учениците от 12Б клас да се включат в проекта „Асоциативно дърво”. Само трима души не пожелават да вземат участие в предизвикателството. На останалите 13 са представени творбите, върху които е планирано провеждането на изследването – „Шибил”, „Индже”, „През чумавото”. За да не са големи групите, учениците се разделят на екипи по трима за представянето на разказите от програмата за задължителна подготовка, а останалите четирима ученици имат задачата да представят „Божура”, „Постолови воденици”, „Кошута” и „Най-вярната стража”. Проверката и оценяването са насочени към трите разказа от задължителна подготовка, но тъй като профилът на паралелките е хуманитарен, намирам за уместно да бъдат представени и други творби от сборника „Старопланински легенди”.
Задачата се състои в следното: учениците да представят разказите чрез „асоциативно дърво”. Стволът на дървото представлява сюжетът на разказа, клоните са героите в него, като разклоненията на клоните трябва да съдържат ключови за героя цитати от текста. Чрез тях той ще бъде охарактеризиран. Корените на дървото са споделената мъдрост, съдържаща се в съответната творба (посланията на текста). Тези послания са не едно, затова идеята на така оформения проект е учениците сами да стигнат до мъдростта, вложена в Йовковите произведения. Умението за извличане на информация от текст е едно от най-съществените за успешно представяне на дванайсетокласниците на зрелостните изпити. Всеки от участниците в групата има възможност да представи оформената вече част от дървото – единият изяснява сюжета, другият – героите и техните характеристики, а третият извежда посланията на творбата.