Въвеждането на проекти не е нова идея за образованието, но в случая тя е част от един по-голям педагогически конструкт и има свое специфично място в рамките на цялото. Доколкото се стреми да покаже друг, различен начин на педагогическо взаимодействие.
Обучението, основаващо се на проектния подход, включва: проблематизация на учебния материал (в конкретния случай – проучвателска дейност от страна на преподавателя, подбор на текстове, експертна оценка, създаване на проектното задание и съставяне на план); познавателна активност и практически ориентирана дейност на осмокласниците; връзка на обучението с играта; проектиране и рефлексия. При него в основата на учебния процес е сътрудничеството, позволяващо да се създадат условия за активна съвместна дейност и възможности за индивидуализация и диференциация. Неслучайно прилагането на проектно базираното обучение се разглежда от много педагози като личностно ориентирана технология, начин за организиране на самостоятелна дейност на учениците (Тоцева, 2017).
Чрез проектното обучение се разработват обширни задачи (Бабачева, 2008), цели се широкомащабно знание и се създават условия за моделиране на алтернативни форми на интелектуалните и творческите процеси: знанията се свързват в логическа последователност, информационните потоци се преработват и концептуализират; осъществява се трансфер в близки и сродни области на знанието и културата; сътрудничеството и взаимодействието формират умения за екипна дейност; получените знания и опит се прилагат на ново равнище – създава се продукт, плод на събрана и съхранена информация, на придобити нови компетенции.
Идеята за забавно обучение води началото си от Античността, като се свързва с привличане на учещите да постигат не само по-високи учебни резултати, а и удоволствие и радост от ученето. В основата си този метод води до обвързване на възприемането на новите знания и умения с емоциите. В осъществения проект се прилага игрови метод на преподаване. Целта е създаването на игрова среда, в която учениците придобиват знания в екип, учат се чрез ситуационни игри, етюди, а учителят насочва и подкрепя тяхната активност.
Игровият метод превръща учениците в сътворители на собственото си образование чрез култивиране на чувствена и емоционална памет посредством:
- обогатяване с игрови, занимателни, забавни елементи;
- стимулиране на положителни емоционални преживявания;
- смекчаване на усещането за принуда и задължителност на учебната дейност;
- повишаване на качеството на образователния процес, доколкото неизбежните изисквания за високи учебни резултати и постижения не се възприемат като натоварващи и самоцелни;
- реализиране на процеса на обучение в стимулираща и подкрепяща среда.
Названието „карнавал” идва от латинския израз carni levamen (освобождение на плътта) или carnes levare (премахване на месото), защото след празника започват постите. Корените му са далеч в миналото, още в Дионисиевите тържества и древните ритуали за „прогонване” на зимата (пролетни празници се срещат в почти всички култури). Да участваш в карнавал, означава да избереш да бъдеш друг.
В рамките на обучението по литература подобна дейност можем да свържем с четенето и избора, четенето и творчеството, четенето и съпреживяването. Което означава да възприемем ученика като търсещ, креативен, способен да излезе от обичайната си роля млад талантлив човек, осъзнал, че може да приема предизвикателства.
В границите на урочната дейност литературният карнавал е опит да се излезе „извън кожата“ на традиционния урок, извън рутинното. Ученето и учениците престават да бъдат познатите и същите, минават отвъд рамките на делника и ученето става празник. А предвидените дейности полагат ученето и постигането на „знание“ и в едно друго поле – на себеопознаването чрез собствените дарования. Наред с това проектната дейност превръща ученето и в процес на изграждане на ценни умения като организираност и изобретателност, решителност и самоувереност да приемеш предизвикателството на сцената.
В процеса на оценка на планираните проектни дейности може да ни помогнат три възлови опори, които са от особена важност за развитието на ценни личностни умения и за постигането на ефективно взаимодействие в клас:
- Участие. Проектът дава възможност за приобщаване на учениците не само към нашия предмет, но и към нашите любими занимания. Това е важна човешка дейност. В случая учениците откриват, че техният учител обича да чете, да взаимодейства с други хора и в този процес да създава, да превръща работата в забавление.
- Общуване. Проектът създава условия за съвместни обсъждания, в които се развиват умения за изслушване, изразяване на мнение, ефективна комуникация, критично мислене.
- Сътрудничество. Проектът изгражда среда, обединяваща и стимулираща учениците да полагат съвместни усилия за изпълнението на конкретна задача и постигането на обща цел.