„Литературен карнавал” – иновативен модел за насърчаване на четенето и развиване на комуникативните умения

С планираната проектна дейност се цели да се вдъхне увереност на младите хора и да им се покаже, че ученето на литературни произведения има различни измерения. Че да се докоснем и преживеем знакови художествени творби, може и като влезем в някаква роля.
В пряка връзка с учебната програма, но и във връзка със случващото се в живота планираните дейности са ситуирани през февруари – месеца на карнавали в Западна Европа. В този смисъл проектът е свързан и с натрупването на някакъв културен опит от предхождащите го разговори за карнавалната култура.
Идеята е да бъде организирано събитие, на което всеки рецитира и представя по артистичен начин избрано от него съвременно произведение. Творбата тематично ни отпраща към старогръцката митология и античната литература, но представлява различен прочит. За целта на учениците се предлага списък с произведения, дава се срок за избор на творба, поставя се задача да се помисли за подходящ артистичен костюм с цел изграждането на автентичен образ. Проектната работа премина през следните етапи: подготвителна работа на преподавателя – подбор на текстове и помощни материали; формулиране на заданието; анонсиране на заданието в клас; време за лично решение; време за самоподготовка и консултации; формиране на екип за писане на сценарий и на лист за наблюдение и оценка; карнавал; рефлексия – разговор за случилото се, коментар на оценките, отразени в работните листове; изграждане на аргумент, обвързан с проблем от изучавано антично произведение през призмата на съвременната му интерпретация.
Eто и предложените на учениците заглавия на произведения: „Душата ми се връща във Итака“ (Ивайло Иванов), „Диана“ (Ивайло Иванов), „Одисей“ (Живка Балтаджиева), „Тезей“ (Кристин Димитрова), „Всяка нощ“ (Екатерина Йосифова), „Пан“ (Атанас Далчев), „Амазонка“ (Елисавета Багряна), „Полетът на Икар“ (Вячеслав Куприянов), „Едип цар“ (Румен Денев), „На Елена“ (Едгар Алън По), „Троянци“ (Константинос Кавафис).
Какви са изводите от експерименталната педагогическа дейност. Учениците откриват, че могат да учат по най-различни начини и играта, превъплъщението е един от тези начини. За да се стигне до завладяващата игра, е нужно да се натрупа немалък социален опит: като читател, като организатор, като планиращ и обмислящ стратегия, като справедливо оценяващ. Сред положителните страни на този вид учене са самоинициативата и творческият импулс, желанието за личностната промяна и растеж.
Какви ефекти се постигат чрез подобна практика. Тя безспорно осигурява динамика, смяна на дейности и предполага психическо разтоварване. Стимулира вниманието чрез разнообразяване на дейностите в обучението. Осигурява възможности за кратък отдих от непосредствената учебна дейност, като предполага редуване на интелектуалната активност с моменти на разтоварване.Насища учебните занимания с положителни емоции и чувства, детерминира добрите взаимоотношения между обучавания и обучаващия и между самите обучавани.
Идеята, че ученикът е в центъра на педагогическото взаимодействие, напълно се реализира чрез подобен метод, ориентиран не към интеграцията на фактически знания, а към тяхната промяна и преобразуване в нови в процеса на прилагането им в проектната работа. Активното включване на учениците им дава възможност да проверят в практиката нови подходи и методи за мислене, учене и действане. Фокусът е върху практическата дейност, изпълнена чрез екипна работа, която насърчава формирането на по-задълбочено, творческо и самостоятелно мислене. Подобна практика би била приложима и в други училища и с други възрастови групи, защото предлага пътища за изграждане на позитивна образователна среда и ефективна учеща се общност.