За стимулиране на креативността е необходимо да бъдат създадени определени педагогически условия. От важно значение е създаването на подходяща среда, благоприятна атмосфера. Основавайки се на многобройни изследвания върху условията, в които протича творческият процес, се открояват няколко по-важни изисквания към планирането и провеждането на креативното възпитание и обучение.Стимулирането на творческото мислене на учениците в началното училище е комплексен процес, който изисква използването на определени педагогически подходи и основни методи за провокиране на креативността. Важни предпоставки за стимулиране на творческото мислене са създаването на подходяща атмосфера, организирането на творческо възпитание, мотивацията и решаването на креативни задачи, които имат за цел да отключват у децата желание за развитие. В статията са представени три основни педагогически подхода по отношение на въздействието върху творческото развитие на детето. Представени са и три методики за стимулиране на творческото мислене – мозъчна атака, метод на асоциациите и морфологичен анализ.
Педагогически условия за стимулиране на творческото мислене
На първо място, креативността се проявява при отсъствие на заплаха и принуда от страна на обкръжението. В противен случай личността се бои да изразява свободно своите идеи. Наличието на принуда и заплаха не се разбира само в тесен смисъл като налагане на строги ограничения и санкции при нарушаването им, а в по-широк контекст – като изискване и съответно стремеж да се дават само „верните” отговори, като страх от грешки, които може да се оценят от околните като глупави или смешни. За да поощри проявата на творчество, педагогът преди всичко трябва да създаде подкрепяща, свободна и непринудена обстановка. Децата трябва да разберат, че креативните задачи нямат един-единствен верен отговор, че всяка, дори и най-необичайната идея може да се окаже ценна.
Важно условие за установяването на благоприятна атмосфера е преживяването на успех, а също и радост от постиженията и от самия процес на творчеството. Това предполага педагогът да изразява положителното си отношение към нестандартните идеи, да осигурява възможности децата да се порадват на продуктите от дейността си и да ги споделят с другите.
Второто важно изискване към организирането на творческото възпитание е премахването на строгите очаквания във времето за решаване на креативните задачи. За да се достигне до творческа идея, е необходимо повече време. Установено е, че оригиналните отговори често се раждат не на първите стадии от генеративния процес, а след известен период, необходим за преодоляване на инерцията на мисленето и репродукцията на наличния опит. Затова е от съществено значение педагогът да осигури нужното на децата време да споделят своите творчески идеи и в този процес да се насочат към тяхното комбиниране и модифициране.
Следващото важно условие е мотивацията за решаване на креативни задачи. Тя се определя от трудността им. От една страна, не трябва да бъдат прекалено лесни, защото няма да бъдат приемани като предизвикателства, ако не изискват намирането на нови способи за решаване. От друга страна, ако задачите са прекалено трудни и учениците не могат да се справят с тях, започват да губят чувството си на мотивация.
Педагогически подходи към стимулирането на творческото мислене
Съществуват три основни педагогически подхода по отношение на въздействието върху творческото развитие на детето:
- подход, според който обособяването на педагогиката на творчеството като педагогическа система не е обосновано, понеже тя не може да има цел; творчеството е само игра, която причинява безпорядък и отнема времето за преподаване на основните умения, като разрешава на децата да правят каквото си искат (Saariliahti, Cramond & Sieppi, 1999);
- подход за организиране на творческа среда или атмосфера, в която „да се даде шанс на детето да действа креативно и активно” (Becker-Textor, 1995);
- подход, насочен към конструиране на технология за управляване на творческите процеси на база анализиране на методите на творчеството и извличане от мисловните процеси на онези компоненти, които можегат да бъдат формализирани и приведени в репродуктивни (Меерович & Шрагина, 2003).
Първият подход произтича от убеждението, че изискванията на образователната система противоречат на творческите потребности на децата. При него липсва ръководство на креативното развитие. Децата са оставени сами на себе си, с наличния си опит и индивидуални схеми на поведение. Приемането на този подход би причинило големи загуби за индивида и обществото.
При втория подход се разчита главно на условията на обкръжението, на поведението и личността на учителя, на границите на „позволяващата среда” и игровата форма на занимания, на достъпа до разнообразни дейности и материали за стимулиране на креативността. Безспорно всички тези и други условия оказват влияние върху творческите прояви, но те не са достатъчни за формирането на креативно мислещи и действащи личности. Стимулиращата среда може да съдейства за достигането до нови и оригинални идеи, но тя не може да даде насоки за получаването им. Поради това познавателната стойност на този подход е ниска – усвоява се само външният резултат от мисленето. Не се осъзнават обаче самият процес на мисловна дейност, на получаване на резултата, методът и механизмът за неговото mостигане.
Третият подход се базира на отчитането на необходимостта от методология, позволяваща осъзнаването на процесите на мислене и интелектуалния компонент на креативността във всяка сфера на дейност. При липсата на такава методология цялата технология на творческото обучение и възпитание се свежда до общи съвети, без да се предлагат методи за анализ и критерии за оценка.