Стимулиране на творческото мислене на учениците в начална училищна възраст

Методики за стимулиране на творческото мислене

Мозъчната атака е изключително приложима за стимулиране на творческото мислене. Основната цел на този метод е да се намери разрешение на проблем чрез генериране на голямо количество идеи за кратко време. Тъй като хората често не изказват на глас нестандартните (т.е. потенциално креативни) предложения, понеже се страхуват от критика, неодобрение и присмех, ключов момент при мозъчната атака е създаването на подходящ климат, в който участниците да преодолеят социалните бариери и мисловни шаблони, да не се притесняват да споделят всяка (дори и фантастична) идея.
Това се постига посредством отсрочена оценка и регулиране на генеративния процес от следните правила:

• Дайте колкото се може повече идеи; нека сред тях има необичайни и фантастични.
• Слушайте внимателно идеите на другите; не повтаряйте предложенията.
• Уважавайте, не критикувайте и не се присмивайте на чуждите идеи, колкото и да са необичайни.
• Използвайте и комбинирайте предложените идеи.

Целта на методите на асоциациите е увеличаване на броя и многоаспектността на идеите. М. Меерович и Л. Шрагина предлагат метода „Елха от асоциации” (Меерович & Шрагина, 2003). Педагогът задава стартова дума – съществително име в единствено число. Под нея учениците записват в колонка възникващите асоциации (също съществителни в единствено число). След 30–40 секунди се прави „превключване” – от тази стълбичка се взема някаква нова дума, например третата, която се използва в качеството на стартова дума за съставяне на втора колонка. След това, избирайки дума от втората колонка, се прави следващо превключване. Моментът за превключване и начинът за избор на нова стартова дума се определят от педагога. Изискването е едни и същи думи да не се повтарят в различните колонки.
Ключовият момент за увеличаване на асоциациите в този метод е превключването. То дава възможност за отдалечаване от стартовата дума и разширяване на зоната на асоциативните полета, от които се черпят идеи. От една страна, случайните превключвания отклоняват: тъкмо сме се настроили на някаква дума и трябва да преминем към нова. От друга страна, ако се опитаме да удължим времето между превключванията до 60–90 секунди, ще почувстваме, че думите не стигат (Меерович & Шрагина, 2003).
Методът е подходящ за разкриване на съдържанието на дадено понятие, което се изучава в момента. Основната цел на неговото приложение е да насочим учениците при необходимост да използват инструмент за увеличаване на асоциациите, вместо да чакат случайно да им хрумнат идеи.
Морфологичният анализ има за основна цел намирането на нови, неочаквани решения чрез комбиниране на известни свойства и компоненти на обектите и явленията. Разчита се на анализа и класификацията на признаците и елементите на предметите и тяхното разностранно съчетаване. По този начин се получават варианти, които преди са оставали извън полето на внимание, и това прави възможно изнамирането на нови, неочаквани решения.
Творческите техники са конкретните операции, извършвани в рамките на един или друг метод. Така например техниката вариране и промяна на цвят може да се използва при метода на фокусните обекти, при мозъчната атака или контролните въпроси. С други думи, педагозите организират и ръководят дейността на учещите посредством определен евристичен метод, а учениците постигат набелязаната цел (генериране на разнообразни нестандартни идеи), използвайки конкретна техника за създаване на нов образ.