Алгоритъмът
Предлагам следния алгоритъм за работа при усвояване на лирически текст.
І. Поставяне на предварителни задачи:
- Учениците да се запознаят с информацията за жизнения и творческия път на съответния автор от учебника по литература за 11. клас, по който се обучават;
- Да прочетат конкретния лирически текст и анализационните стратегии, поместени в учебника;
- Да потърсят допълнителни източници, критически материали, за да видят различни гледни точки.
ІІ. Стъпки при изучаването на лирическата творба в конкретния час по литература:
- Анотиране на автора чрез презентация от учителя;
- Изразителен прочит на лирическия текст (от учителя или предварително подготвен ученик);
- Създаване на емоционална атмосфера чрез провокиране на образни представи у учениците и проследяване на играта на чувствата;
- Подлагане на лирическия текст на анализ чрез интерактивния метод „Кръгла маса“.
Класът се разделя на три групи, всяка от които включва по 5–6 ученици. Групите работят едновременно, успоредно, като търсят и извеждат смисъла на поетическото произведение. Всяка група представлява една кръгла маса, разполага с работен лист, който обикаля всички ученици и те могат да отговарят на конкретните задачи върху лирическия текст. Групите имат свои говорители, които представят работата на участниците след изтичане на зададеното от учителя време, изписват акцентите на постер и ги коментират.
1. Първа група отговаря на въпроси, свързани с литературния анализ:
– разчитане на заглавието на лирическия текст;
– ако има мото, паратекст – тълкуване;
– жанр на текста;
– основно чувство;
– определяне на лирически говорител, лирически човек и лирически герой/герои;
– основна тема, идея, проблеми;
– основни лирически мотиви в текста;
– лирическо време и пространство;
– позиция на лирическия говорител – оценъчност.
2. Втора група отговаря на въпроси, свързани с лингвостилистичния анализ:
– изследване на формата на лирическата творба;
– строфи и стихосложение;
– рими;
– художествено-изразни средства;
– извеждане на примери за конкретни фигури и тропи, използвани в текста.
3. Трета група прави подбор, анализ и съхраняване на лирически текст:
– подбиране на конкретни фрагменти или строфи от лирическия текст – кулминационната точка в текста, поантата;
– представяне пред класа чрез изразително четене;
– включване на тези, фрагменти в кратка Антология с подбраните стихове от всички изучавани поети от програмата за 11. клас.
Основните цели на обучението по предложената методика се свеждат до следното:
1. Активна работа в екип – изразяване и отстояване на собствено мнение и позиция.
2. Ученикът се научава да мисли самостоятелно по проблематиката, да я коментира, критикува или обогатява.
3. Създаване на умения за толерантност по време на работа – изслушване на другия и зачитане на мнения, различни от собственото.
4. Приложение на наученото практически.
5. Формиране на комуникативност.
6. Разгръщане на творчески потенциал при поставена задача.
Познавателни и практико-приложни задачи при изучаване на лирическите творби:
1. Изразително четене на лирически текстове.
2. Самостоятелна и групова работа с текста.
3. Изготвяне на презентации с цел онагледяване на текста.
4. Умения за анотиране на автор.
5. Работа с различни видове критическа и справочна литература, извличане на информация и използването й при анализ или при изготвяне на библиография по определен проблем.
6. Анализ на лирически текст по интерактивен начин.
7. Подбор и съставяне на малка Антология.
8. Писане на аргументативни текстове – литературноинтерпретативно съчинение или есе, по зададен литературен проблем върху конкретен лирически текст.
Изборът на нова стратегия на работа в 11. клас по литература е наложителен, защото пред всеки учител стои нелеката задача не само да развие и усъвършенства езиковите и литературните компетенции на учениците в рецептивен и практически план, а и да развие човешкия потенциал, да обогати нравствения им опит, да създаде духовна връзка между поколенията.
-
Сълзета Зейнева, Средно училище „Св. Паисий Хилендарски“, с. Абланица, обл. Благоевград
sulzeta_zeineva@abv.bg
рецензент: проф. дпн Росица Пенкова