2. Валеологично образование
Въвеждането в масово обращение на термините валеология и екология е предизвикано от стремежа на хората към запазване на своето здраве в условията на непрекъснато разрушавана природна среда, както и от статистическите показатели на заболеваемост и негативните тенденции за демографското състояние на България.
Като обобщават данните от научни изследвания и от опита в управленската дейност, спорта и здравето, редица автори определят валеологията като информационен фонд за дейност по оптималното удовлетворяване на основните жизнени потребности на човека. Хармонично се съединяват медицината и физическата култура, рационалният режим на труда и активната почивка, рекреацията в лоното на природата и пълноценното хранене.
Валеологичното направление във физкултурното движение през 70-те и 80-те години активно се развива от обществените организации. Постепенно се натрупва необходимият за обществото научен и технологичен потенциал, за да се създаде валеологична основа на преобразувания в бита и режима на труда за формиране на здравословен начин на живот.
В основата на валеологията лежи първичната и вторичната профилактика на заболяванията. Използва се генетичният фонд, заложен от природата в организма на човека, както и различни начини за компенсация на патогенното въздействие на елементите на околната среда. Разглеждат се въпроси, свързани със заниманията с физически упражнения, спорт, туризъм и закаляване като основни фактори за повишаване на резистентността на организма на човека към въздействието на неблагоприятните фактори на околната среда; анализира се двигателният режим; тестира се текущата физическа подготовка; прави се преценка на натоварването на стандартни тренажори. Стимулира се туризмът като възможност за здраве, отдих, знания, спорт и др. Изучават се нетрадиционни форми на физическата култура и се разкриват медицински аспекти на индийската йога, културизъм, парадоксалната дихателна гимнастика и др.
Важен момент за развитието на валеологията е включването на педагози и образователни институции в процеса на изграждане на здравословен начин на живот – за формиране у учащите се на вътрешна потребност от знания по физическа култура и спорт, за овладяване на жизнено необходими двигателни умения и навици, за развиване на физическите, интелектуалните и нравствените способности, както и за постигане на спортни успехи, съобразно с възможностите.
Съвременната образователна система позволява да се разнообразят методите и средствата за физическото възпитание и за формирането на здравословен начин на живот у учащите се. Валеологичното образование има междудисциплинен характер. То може да се осъществява с използването на междуведомствено сътрудничество и творчески връзки на специалистите от различни области – педагози, медици, диетолози, инженери, юристи. Овладяването на основите на валеологията обективно изисква разширяване на когнитивните връзки между различните науки за реализиране на фундаментални и приложни научни изследвания.
Въпреки противоречивите възгледи на учените и политиците в областта на валеологията може да се изтъкне единното мнение за създаване на цялостна система на валеологично образование, насочено към формиране на култура от знания и организация на здравословен начин на живот както на отделния индивид, така и на обществото като цяло. Някои автори правят опит да се разработи модел на система на валеологично образование на учащите се в общообразователната система.
В системата на валеологичното образование се свързват три подсистеми, които взаимно се подпомагат и се влияят една от друга: формиране на валеологична грамотност; валеологичен подход към учебния процес; оздравителна работа в учебно и извънучебно време. Те са част от единен процес, който създава необходимите условия за формирането на личността на учащите се, съдейства за тяхното естествено физическо и психическо развитие (Трещева, 1997).
Във валеологичното образование особен акцент се поставя върху формирането на валеологична грамотност у учащите се. Усвояват се знания и се изграждат умения и навици за укрепване на здравето в различни учебни дисциплини: физическо възпитание и спорт, биология, психология. В процеса на изучаване и на други предмети в училище от природонаучния и хуманитарния цикъл вниманието се насочва към по-дълбоко познаване на законите на човешкия бит, мястото на човека в природата, учениците се запознават с традициите на народната култура, свързани със здравето на индивида в обществото. Значително място се отделя на извънкласните дейности: беседи, дискусии, игри, тренировки, оздравителни занятия и др.
В процеса на овладяване на знания и умения е необходимо учащите се да осъзнават здравето като главна ценност на човешкия живот и у тях да се изгражда устойчива мотивация за водене на здравословен начин на живот. Формирането на ценностна мотивация на личността е сложен и противоречив процес, без който е невъзможно усвояването на валеологични знания, умения и навици от учениците (Жолдак, 1997; Трещева, 1997; Брехман, 1990). Върху него оказват влияние редица фактори, като важно място заема семейното възпитание. Повишаването на валеологичната култура на родителите благоприятства организацията на здравословния начин на живот в семейството.
Предвижда се и валеологичен подход в учебния процес, под който се разбира системна организация на следните елементи: валеологично обосновано разписание на учебни занятия и съответна организация на урока, осигуряване на необходимите санитарно-хигиенни норми в учебните помещения, създаване на благоприятна атмосфера и оптимално съчетание на обективно-субективни отношения в процеса на обучение.
Подсистема във валеологичното образование е здравната работа в училище и извън него. В рамките на това направление се осъществява закаляване на децата и възрастните със средствата на физическата култура и спорта, профилактичната медицина и хигиена, социално-физическите корекции и рехабилитации.
За постигане на целите на валеологичното образование е необходима специална квалификация на учителите, за да овладеят знания за научната картина на света, да усвоят философски, биологични и социални основи на здравето, както и понятия и научни подходи за формиране на здравословен начин на живот.
Безусловна необходимост в това отношение е взаимодействието между средното и висшето образование. Системната организация на валеологичното образование, основана на взаимовръзката на нейните основни компоненти и подсистеми, позволява да се създадат реални условия за формиране на култура на здравето у всички участници в обучението и възпитанието: ученици, учители, студенти, педагогически екипи като цяло, родители. В образователните институции и извън тях се организира здравна среда, която благоприятства валеологичното образование и на подрастващото поколение.
Резултат от валеологичното образование е индивидуалното здраве на учащия, което е комплекс от психо-физиологични свойства и качества на личността, насочени към самоусъвършенстване и здравословен стил на живот.