Държавните зрелостни изпити се полагат след успешно завършен 12. клас. Целта на провеждането им е да се проверят равнището и качеството на знанията, придобити от учениците в периода на тяхното гимназиално обучение.В съвременната действителност се задълбочава тенденцията четящите млади хора да са по-малко в сравнение с нечетящите. Този факт е сериозно препятствие пред качествената подготовка за задължителния ДЗИ по български език и литература. Преподавателите са принудени да прибягват до разнообразни методи, за да запознаят учениците със сюжета на всяка една от включените в изпита творби. Най-добрият подход е да се въздейства непринудено върху паметта и съзнанието на гимназистите. Това се случва чрез образователния театър. В статията е представена иновативна технология за изучаване на обемни повествователни текстове за ДЗИ чрез средствата на образователния театър. Описани са етапите на приложение на технологията, целите, организацията и методиката на изследването.
Функциите, които изпълняват, може да бъдат разделени на две основни групи:
- успешното им полагане е задължително условие за получаване на диплома за средно образование;
- имат пряко или косвено значение за кандидатстване във висши учебни заведения.
Предвид националната значимост и задължителния характер на матурата по български език и литература, от съществено значение е задълбочената и качествена подготовка на учениците по тази учебна дисциплина. Тя започва още от 11. клас, защото изпитният материал по литература е заложен в последните два гимназиални класа. Той, а не подготовката по български език, е обект на внимание в статията.
За успешното си представяне на ДЗИ по литература учениците трябва да познават съдържанието и същността на 94 творби от 15 български автори. Лирическите текстове са 70, т.е. 74% от задължителните. Те са удачни за представяне в часовете поради ограничения си обем. Останалите 24 текста, или 26% от произведенията, са епически. Обемът и количеството им, ограниченият хорариум и големите паралелки не дават възможност сюжетът им да бъде представен в часовете в детайли и това налага да се разчита на обучаемите предварително да се запознаят с тях самостоятелно.
Съвременната действителност показва, че четящите млади хора са по-малко в сравнение с нечетящите. Този факт затруднява ефективната подготовка за явяване на матура по разглеждания учебен предмет. Преподавателите са принудени да прибягват до разнообразни методи, за да запознаят гимназистите със сюжета на всяка една от творбите. Някои разчитат на традиционния способ за мотивиране – поставяне на задача за предварително запознаване със съдържанието на творбата, изпитване и поощряване или санкциониране чрез оценка по шестобалната система. Други предпочитат да преразкажат сбито съдържанието на учениците. Трети използват алтернативни средства – посещение на театрални постановки или гледане на филми, интерпретиращи изучаваната творба. Всеки един начин би имал успех, но той зависи от характера на отделния ученик, от неговите възможности и мотиви.
Най-добрият подход е да се въздейства непринудено върху паметта и съзнанието на гимназистите. Това се случва чрез образователния театър. Той се опира не на репродуктивното учене, а на интерактивното участие на обучаемите. В него водещо място заемат преживяването и опитът от него, което гарантира максимално качество на възприемане на информацията, тъй като в процеса се ангажират всички системи на психичния апарат – когниции, емоции и чувства, поведенческо реагиране. В резултат на включването си в интеракцията участниците осъзнават знанието по автентичен начин, т.е. формирането на понятия е на базата на придобит индивидуален опит, а не посредством дистанцираното знание, формулирано от друг. Това разбиране е в основата на мотивацията ми като педагог да разработя и приложа в практиката иновативна технология за изучаване на обемни повествователни текстове за държавните зрелостни изпити чрез средствата на образователния театър.
Учебната програма по български език и литература, заложена в технологията за изучаване на обемни повествователни текстове, съответства на държавните образователни изисквания за учебно съдържание за 11. клас. Учениците трябва да познават авторите и съдържанието на 14 задължителни за ДЗИ епически творби: „Дядо Йоцо гледа”, „Чичовци”, „Под игото”, „Разни хора, разни идеали”, „Бай Ганьо”, „Ветрената мелница”, „Косачи”, „Задушница”, „Мечтатели”, „На оня свят”, „Андрешко”, „Чорба от греховете на отец Никодим”, „Занемелите камбани”, „Гераците”. Както и особеностите им: строеж и композиция, жанрова специфика, персонажна система и функции на героите в структурата на текста, теми и проблеми, идеи и послания, образи и мотиви, хронотоп, елементи на художествения език в цялостното художествено внушение.
Образователният театър е явление, в което със средствата на театъра се пресъздава образователно съдържание. Всеки спектакъл е творчески продукт, чиято основа са академичните знания, които учениците трябва да получат, пречупени през призмата на изкуството. Образователният театър е система, която създава условия за учене чрез опита и преживяването, търси активното участие на учениците, които от публика се превръщат в актьори и обратното. По своята същност това е театрално-образователна система от представления, изградени върху предварително определено образователно съдържание. Игровият модел е насочен към изпълнение на образователно значими цели, които допълват и обогатяват училищното обучение. Немаловажен ефект от приложението на този модел, макар и косвен, е изграждането на атмосфера на доверие сред учениците, тъй като чрез сценичното преживяване на ролята, която играят, те имат възможност ясно да заявят своята позиция, така че другите от общността да я чуят и да се опитат да я разберат.
В научната литература по изследвания проблем като фокус на театрално-образователната система се определя спектакълът. Предвид специфичните му способи, той се разглежда като различна сценична практика, поставяща акцент върху значимите понятия и идеи. Процесът по създаването, развитието и усъвършенстването му се характеризира със сложност, която произтича от многокомпонентността на структурата му, интегрираща различни образователни модели: информационен, поведенчески, креативен и модел на социалните връзки. Особените взаимоотношения, които възникват от интегрирането на тези модели, специфицират и различните компоненти на всяко представление от образователнотеатралната система: спектакъл, игри, арт етюди, интеракция и творчески карти за обратна връзка. Тематичните акценти, използвани в системата „Образователен театър”, включват цялостен и завършен цикъл като драматургия и режисура.