Технология за изучаване на обемни повествователни текстове за ДЗИ чрез средствата на образователния театър

Технология на образователния театър

Първи етап: Конкретизиране на образователните цели и посланието
Образователните цели трябва да се формулират, преди да започне работата по дадена сцена.
Втори етап: Определяне на кой, какво и къде
След като се уточнят образователните цели, се определят кой, какво и къде.
„Кой” се отнася към героите в етюда, техните взаимоотношения, предистория, възгледи и ценности: кои герои ще участват в конфликта, какви са взаимоотношенията между тях, каква е властовата динамика във взаимоотношенията им, личната история на героя (предистория, възраст, произход, етническа или икономическа принадлежност), гледната точка на всеки един от героите към проблема, какви са личните вярвания и ценности на героите по отношение на проблема преди началото на сцената, наличие или липса на промяна на гледни точки в хода на сцената.
„Какво” се отнася към конфликта в сцената – сюжет, противопоставящите се сили, които създават конфликта, стремежите на героите и противоположните им потребности, които водят до спор или противоборство.
„Къде” се отнася към мястото на действие и връзката между мястото, героите и конфликта. Когато това се уточни предварително, актьорите разбират по-добре своята роля.
В края на този етап всички ученици трябва да знаят имената на героите, как се развива сюжетът и как ще завърши сцената.
Трети етап: Външно и вътрешно оформяне на героите. Създаване на лична история
Актьорите трябва да си представят и изразят физическите характеристики на своите персонажи – поведение, особености, начин на говорене и походка. Освен това те трябва да изследват личната им история: това са подробностите, свързани със семейството, целите, мечтите и опита, факторите, които според тях са ги оформили като личности – пол, околна среда, вероизповедание, възпитание, традиции, икономически статус, семейни ценности и отношение към себе си, околните и обществото, етническа принадлежност и култура, лични и професионални цели, мечти за бъдещето, взаимоотношения с приятелите, образование.
Четвърти етап: Изпълнение на етюдите
Актьорите изиграват етюда, като се стремят да се поставят на мястото на героите както физически, така и психологически.
Пети етап: Дискусия след представлението
За да се обвърже посланието с аудиторията и да бъдат постигнати образователните цели, много важно е след представянето на всеки етюд да бъде проведена дискусия с водещ, който е мост между актьорите и публиката. По време на нея актьорите продължават да играят своя герой и отговарят на въпросите на зрителите така, както би отговорил самият той. Дискусията е необходима, за да е сигурно, че аудиторията е разбрала посланието. Личните истории, с които разполагат актьорите, са основата, за да могат да отговорят на въпросите на зрителите. Те им позволяват да разберат мотивите на своите герои и всички фактори, които определят тяхната личност. Изграждането на физическите и вътрешните им черти е непрекъснат процес. Винаги има какво ново да се открие и именно това прави работата интересна и жива. Дискусията подсилва образователния аспект, защото при нея се дава допълнителна информация, разсейват се митовете и се отговаря на въпросите на аудиторията.
В процеса по създаването и апробирането на образователния театър като модел за групова педагогическа работа в клас приоритетно са разработени цели по афективната таксономия на Д. Р. Кратуол.
Първо ниво: възприемане на стимула от ученика при пасивно внимание – спектакълът, разглеждан като фокус на образователния театър, чрез образа на актьорите, декорите, костюмите и информацията, която предоставя, е стимул. Учениците слушат, гледат, преживяват, чувстват пасивно. На това ниво се запознават с целите на образователнодраматичното действие.
Второ ниво: отговор на стимула по собствена воля и изпитване на удовлетворение от това. Учениците отговарят на стимула чрез влизане в роля на сцената на образователния театър; дават предложения от място (в публиката); решават казуси и/или участват в дискусии по отношение на случващото се в образователнодраматичното действие, сътворявано пред тях.
Трето ниво: оценяване на явлението и дейността, търсене на възможност за изпълнение. Учениците инициират участие, активност и ангажираност. Изхождат от собствените си нагласи, интереси, личностните оценка и мотивация относно образователнотеатралното действие – спектакъла. Правят свой личен избор и оценка и вземат решение дали, в коя и в колко образователнотеатрални интеракции с актьорите, сцената и декорите да участват.
Четвърто ниво: организиране на ценностната система, осъзнаване на поведението и чувствата. Изхождайки от специфичните особености на образователнотеатралната роля, в която се превъплъщават на сцената на образователния театър, учениците интегрират нови понятия, ценности, отношения или убеждения, като ги подреждат в рамките на собствената си йерархия. През призмата на образователнотеатралния подход, сериозно-несериозен, учениците взаимстват характеристики, черти, убеждения, мисли и нагласи на персонажа, който са избрали да изиграят.
Пето ниво: организиране на ценностната система и нарастване на комплексността до формиране на концепция за живота. По време на дискусията след представлението и получаването/даването на оценка у учениците се наблюдава интернализация и организиране на ценностната система.
Изследването се осъществява на три етапа: констатиращ, обучаващ и контролен етап.
При констатиращия етап се използва социометричната методика с цел констатиране и регистриране на актуалните за момента знания и умения при възприемането на обемни епически текстове от учениците от контролния и от експерименталния клас.
При обучаващия етап се прилагат конкретните стратегии на образователния театър, които се изразяват в предварително планирана педагогически обоснована последователност от специфични образователнотеатрални и постдраматични дейности, реализирани в класната стая. Приложението им се осъществява на три равнища, след всяко от които се използва социометричният инструментариум, с цел установяване на прогрес у учениците, включени в експерименталната извадка. За придобиването на по-точна представа за възможностите и специфичните условия, които се създават, в хода на обучаващия етап се използват драматехники.
В контролния етап от иновативното изследване се установява в каква степен методите и инструментите, използвани в предходния етап, са подпомогнали експерименталния клас да усвои по-добре, в сравнение с контролния, съдържанието на обемните повествователни текстове.