Библията е най-цитираната книга в човешката история.Тя е източник на вдъхновение за много творци. Тя е мост към основните сюжети на много автори в българската литература. Затова и изучаването й в часовете по литература е сериозен въпрос. Библията е извор на знанието за човека и света, които са подобие на Бога и неговия свят. Чрез нея Бог разкрива истината за себе си и своите послания към вярващите в него. Библията е „Книга на книгите“, „Свещено писание“, „Божие слово“. Тя е образец на нравственост, еталон за поведение, житейска позиция.Изучаването на Библията в училище е важна тема и сериозно предизвикателство пред учителя по литература. Той се явява като код, който трябва да разкрие написаното в нея и да представи информацията на достъпно ниво. Да преведе учениците през богатата символичност в библейския текст до разбирането на нравствените послания, „закодирани“ в Писанието, и осъзнаването защо Библията е религиозна книга и културен феномен. Не на последно място, това е важно и с оглед на търсенето на библейски мотиви и образи в творчеството на редица български автори по-късно. В статията са представени приложени в педагогическата практика на автора техники и методи за провокиране на интерес, ангажираност и активност у учениците при изучаването на библейския текст.
Мисля, че никога не ще дадем на народа нещо по-добро от Писанието… Неговият вкус става понятен, когато започнеш да го четеш, защото в Писанието ще намериш целия човешки живот. Религията е създала изкуството и литературата; всичко, което е било велико от най-дълбока древност, всичко се намира в зависимост от това религиозно чувство, така както и идеята за красотата и идеята за доброто… Поезията на Библията е особено достъпна за чистото въображение… Библията е световна (Александър Пушкин).
В Писаниeто е казано, че не само с хляб живее човек, но с всяко Слово, излизащо от Божиите уста (вж. Втор. 8: 3). Трябва да помним, че човекът се нуждае не само от физическа и материална храна, но и от духовна храна. Словото Божие е тъкмо храната за нашия вътрешен, духовен човек. Ако не нахраним физическия човек ден, два, три, четири, ако пренебрегнем грижата за него, ще стигнем до изтощаване, дистрофия. Но и духовният човек може да се окаже в състояние на дистрофия, ако в течение на продължително време не чете Светото писание. А след това се чудим защо ни е слаба вярата! Изворът на вярата е известен: „вярата идва от чуване, а чуването – от словото Божие” (Рим. 10: 17). Затова всеки човек трябва да се долепи до този извор.
Библията е сборник със строго определени по обем и съдържание религиозни книги, приети за свещени от юдейската и християнската религия. Думата е с гръцки корен и буквално означава книги. Една от най-старите книги (писана в продължение на 1500 години, от ХІІІ в. пр.н.е. до ІІ век), в която евреите по своеобразен начин асимилират и обогатяват историята, вярванията и мъдростта на древните народи, обитавали Месопотамия (дн. Близък изток – Иран, Ирак, Палестина, Израел), Древен Египет и Древна Гърция. Библията е основен източник, от който се черпят сведения за историята на евреите. Тя формира светогледа на християните, изгражда обща нравствена система за целия християнски свят – въпреки етническите, политическите и икономическите различия в него. В хилядолетното си съществуване приобщава към своята мъдрост все повече хора от всички географски измерения. Общо книгите в Библията са 77 (50 старозаветни и 27 новозаветни). Основното разделение е на Стар завет и Нов завет (завет се употребява със значение съюз, договор).
Стар завет – почитан както от евреи, така и от християни. В Танах (така го наричат евреите) и в протестантската Библия книгите са 39, в католическата – 46, а в източноправославната Библия са 50. Мойсеево Петокнижие (Закон) – включва първите пет книги: Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие. Книга на Исус Навин, Книга Съдии, 4 Книги на царете (Златен век при управлението на Давид и Соломон), Еклесиаст (Проповедник), Песен на песните (сборник с псалми), книга Йов, 16 Книги на пророците и други.
Нов завет (27 книги) – свещен е само за християните, тъй като евреите не приемат Христос за Месия и Божи Син. Евангелия (от гр. – блага вест) на Матей, Марко, Лука и Йоан разказват за раждането, живота, делата, кръстната смърт и възкресението на Божия Син Исус Христос. Деяния на апостолите (Христовите ученици) – послания на апостолите. Откровение (Апокалипсис) на Йоан – последната книга на Библията. Двете големи части на Библията са обединени от фигурата на Христос.
В първата книга на Стария завет – Битие – повествованието започва от момента на Сътворението на света и човека и продължава с историята на Адам и Ева – тяхното грехопадение и изгонване от Рая. Следват историята на Каин и Авел – първото братоубийство; историята на Всемирния потоп и спасението на човешкия род чрез Ной и потомците му; строежът на Вавилонската кула и смесването на човешките езици; първият Завет между Бога и Авраам; историята на Йосиф и неговите братя, която е последвана от Египетския плен.
Втората книга – Изход – разказва историята на Мойсей и спасението на юдеите от Египетско робство; 40-годишното преминаване на пустинята на път за Ханаан (Обетованата земя).
В следващите книги разказът е за постоянните отклонения на евреите от поетите към Бог обещания и за възмездията на пренебрегнатия Бог. В Стария завет като договор между Бог и хората/евреите монотеизмът е основна идея. Бог сключва договор с избрани личности, за да съхрани чрез тях истинската вяра сред морето от езически вярвания. Вторият етап на съюза има етнически характер и започва след бягството на евреите от Египет, където са живели в робство. На планината Синай (в Египет) Бог сключва договор с еврейския народ чрез Мойсей, на когото предава скрижалите с 10-те Божи заповеди. За пръв библейски писател се смята Мойсей (ХІІІ в. пр.Хр.), автор на Петокнижието (в еврейската традиция – Тора).
1 2