Библията в обучението по литература – религиозна книга и културен феномен

Преди да започнем изучаването на този раздел от учебното съдържание с учениците в 9. клас, като педагог съм изправена пред сложната дилема: как да поднеса съдържанието и какви методи да използвам – традиционни или интерактивни. Важно е учениците да разберат основанията за разглеждане на библейския текст в часовете по български език и литература. Изборът е в полза на различни от традиционните методи, естествено, съобразно с интересите и възможностите на учещите.
С цел да се ангажира вниманието и да се провокират интерес и активност у учениците при въвеждащия урок с библейска тематика, чрез добре обмислени въпроси предварително установявам техните нагласи по темата. Задавам въпросите: Какво знаете за Библията? Каква книга е тя? От колко части е съставена?
За устна проверка на нагласите използвам метода Лавина (Снежна топка). Впоследствие всеки ученик излага мнението си писмено. Прочитането и обобщаването на информацията, събрана чрез лавината, ми помага да реша върху какво да поставя акцента.
При изучаването на основните библейски сюжети в учебните часове акцентирам върху репродуктивния метод. Първото внушение, което целя да изградя у учениците за същността на Библията, е, че тя е религиозна книга и културен феномен.
Всички ученици получават задача за домашна работа да изготвят индивидуално кратък проект на тема „Библията – религиозна книга и път към познанието”. Представят се много добри проекти с оригинални идеи. В това задание учениците се включват с ентусиазъм, в часовете за консултация имат възможност да споделят затрудненията и идеите си, да бъдат насочени и подпомогнати в изпълнението на поставената задача.
В следващи учебни часове – във връзка с разясняването на проблема с богатата символичност в библейския текст – раздавам работни листове с въпросник за самостоятелно попълване (след което учениците правят обобщение по групи). Това е крачка към развиване на самостоятелното мисленето и решаване на задачи с творчески характер.
Тук много подходящи се оказват методите за самостоятелна работа и особено методът Пила или т.нар. още Машинна ножовка, работа в група/екип. Сформират се групи от по шестима ученици, като на всяка от тях се предоставя информация и всяка изучава своя блок-модул, търсейки и допълнителна информация, за да се аргументира общото становище. Накрая говорителите на групите (експертите) представят пред всички проученото и се правят заключителни изводи. Учениците се справят добре и това позволява последните два часа да бъдат предназначени за беседа, за дискусия на библейска тематика и подготовка за създаване на есе върху темите за греха и възмездието, за актуалността на библейските нравствени ценности в съвременния свят.
Тези часове са за изява на всеки ученик и обобщаване на резултати от наученото по темата. Тук удачно приложение намира метод 635. Методът е писмен вариант на мозъчната атака. Основна цел е всички ученици да се включат активно в учебния процес, чрез което се постига учене от опита на другите. Съдейства за обобщаване на наученото по темата и формулиране на изводи. Отговаряйки на въпроса „как”, ученикът търси рамките за опита си, сравнява, противопоставя и оценява. Това е начин за развиване на умения за критично мислене. Освен всичко друго методът спомага и за преодоляване на бариерите в общуването между учениците.
Съвременният ученик е необходимо да бъде заинтригуван и провокиран да мисли, за да може да развива творческите си способности и да търси и намира нестандартни решения в живота.
От работата по този раздел се очаква учениците да придобият умения за собствена интерпретация на текста (Библията е текст), да открият нравствените послания, „закодирани“ в написаното, и да разберат защо Библията е религиозна книга и културен феномен. Изучаването на Библията в училище е важна тема, тя е основата на търсенето на библейски мотиви и образи в творчеството на редица български автори по-късно: Христо Смирненски, Гео Милев, Никола Вапцаров и др. Учителят по литература се явява като код, който трябва да разкодира написаното в Библията и да представи информацията на достъпно ниво.