Основната цел на иновативната технология е учениците да придобият по-задълбочени знания за личността и творчеството на поета и да развият уменията си за интерпретация на лирически художествени текстове, в частност – на включените в учебната програма за 11. клас творби от любовната лирика на Яворов.
Стигайки до извода за ефективността на интертекстуалния подход за задълбочаването на знанията и развиването на уменията на учещите, в технологията засилвам неговата роля, като включвам учениците в изследователския процес при изучаването на Яворовото творчество чрез интерактивни методи на работа – да направят и представят собствени проучвания върху епистоларното наследство на автора и стигнат до собствени заключения и изводи относно връзката му с Яворовата любовна лирика. Приемам, че това ще предизвика интерес у тях, ще доведе до по-задълбочено осмисляне на творчеството му, до рефлексия. По този начин ще допринесе за постигане на една от водещите цели на обучението – развиването на критичното мислене на учениците.
Избраният раздел от учебното съдържание, върху усвояването на който се прилага иновативната технология, цели постигане на резултати, съобразно с държавните образователни изисквания/стандарти, заложени в учебната програма по литература за 11. клас – задължителна подготовка:
– Ядро 1: Социокултурни компетентности, Стандарт 5;
– Ядро 2: Литературни компетентности, Стандарт 1, 4;
– Ядро 3: Социокултурна и литературна компетентност: общуване с художествената творба, Стандарт 1, 2, 3, 4;
– Ядро 4: Социокултурна и литературна компетентност: създаване на изказвания и писмени текстове, Стандарт 5.
В Ядро 1, Стандарт 4 е предвидено изучаването на следните Яворови произведения:
- Лирика: „На нивата“, „Заточеници“, „Арменци“, „Хайдушки песни“, „Ще бъдеш в бяло“, „Две хубави очи“, „Стон“, „Калиопа“, „Сенки“, „Песен на песента ми“, „Градушка“, „Нощ“, „Песента на човека“, „Към върха“, „Маска“, „Две души“;
- Драма: „В полите на Витоша“.
Тъй като иновативната технология е насочена към изучаването на Яворовите любовни стихотворения чрез епистоларното наследство на поета, е уместно тя да бъде приложена в уроците, предвидени за изучаване на житейско-творческата биография и на любовната лирика на Яворов. Тези уроци включват представяне на общите й особености и анализиране на стихотворенията „Ще бъдеш в бяло“, „Две хубави очи“, „Стон“ и „Сенки“. Поемата „Калиопа” няма пряка връзка с епистоларното наследство на твореца и затова акцентът е поставен върху тези четири стихотворения, като те са интерпретирани в контекста на цялостното Яворово творчество, както и на литературния процес – чрез паралели с изучавани творби от други автори.
С оглед на необходимостта обучението да е съобразено с държавните образователни изисквания/стандарти, но и с педагогическия опит и усет на преподавателя относно това – кое е полезно, необходимо или пък затруднява учениците, изследователската работа е насочена и към комуникативността, чието развиване е една от основните цели в обучението по български език и литература. Именно за нейното усъвършенстване допринася изучаването на Яворовата любовна лирика чрез епистоларното наследство на поета, тъй като, както заключава Михаил Неделчев в цитираната книга, при Яворов писма и стихове се сплитат в един интертекст. А познаването и представянето (например чрез компютърни презентации) на епистоларното наследство на поета и откриването на междутекстовите връзки между него и стихотворенията му от учениците би допринесло за развиване не само на аналитичните, но и на комуникативните им умения.
Цел на приложената иновативна технология е и развиването на уменията на учениците за изграждане на аргументативен текст. За целта им е препоръчано при написването на интерпретативно съчинение или есе да включат откъси от епистоларните творби, което дава положителен резултат.