В съвременния глобализиращ се свят и като следствие динамично изменящо се общество съместно съществуват и взаимодействат различни културни групи с различни характеристики. Оттук произтича и терминът мултикултурализъм. Отнася се до приемането на различни културни групи, явления и характеристики в рамките на общността и нейната демография, напр. определен регион, но също и в организации като училища, бизнес структури или в квартали, градове, нации. Всъщност мултикултурализмът представлява доразвиване на идеята за бикултурализма в посоката на много и различни култури.В статията е разгледана същността на мултикултурализма и е изведена първостепенната отговорност на училищната институция за формирането на пълноценни личности, способни да отговорят на предизвикателствата на съвременния глобализиращ се свят и успешно да се реализират в него. Направен е опит за очертаване на билингвизма като социално явление с фокус в публикацията към функциите на училището като медиатор в приобщаването на ромските деца и върху спецификите на комуникацията в мултикултурната класна стая. Анализирани са някои особености при обучението на ученици билингви. Акцентирано е на ролята на обучението по български език в интегрирането на ученици в двуезична среда. Представени са методически и практикоприложни аспекти на обучението по български език на ученици билингви. Направени са изводи и препоръки относно преодоляването на някои затруднения за успешното интегриране, предоставянето на равен шанс за качествено образование и за по-добър живот на децата от ромския етнос.
Училището е средище на усвояване на знания, умения и компетентности. То е институцията, от която изключително зависи формирането на пълноценни личности, с качества и способности, осигуряващи им успешна реализация в глобалния и мултикултурен свят. Основните негови функции са образование и възпитание. В ежедневната си практика учителите се опират на придобитата във висшите учебни заведения професионална компетентност. Наред с това обаче се налага да се търсят и прилагат и други, нетрадиционни похвати на работа, произтичащи от спецификите на конкретната образователна среда, така че децата, идващи от различни културни, етнически, религиозни и социални общности, да живеят, общуват и се обучават в училище без стрес.
Децата са обичани такива, каквито са. В заниманията учителите се основават и водят от схващането, че всяко дете притежава вътрешна сила и потребност не само да расте, но и да учи според интересите си. Фундаменталният ръководен принцип е даването на свобода на детето, която позволява оптималното му развитие и спонтанната проява на индивидуалността му. Когато децата имат свободата да учат, избирайки дейностите, с които да се занимават, непринудено се постигат концентрация и дисциплинираност, чувство за ред и интерес към учебния процес.
Децата пристъпват училищния праг с цяла палитра от преживявания. Тези преживявания са разнообразни, тъй като са резултат от културата на дома, където убежденията, ценностите, отношенията, предразсъдъците, диалектите и поведението са различни.
Още от първите дни в училище децата от ромския етнос в България се изправят пред бариерата на непознаването и неразбирането на книжовния български език. Израсли основно в своята затворена общност, с ограничени контакти с връстници и възрастни, говорещи български, за тях усвояването на езика се превръща в сериозно предизвикателство. Предизвикателство, често съпътствано от обяснима загуба на мотивация и интерес към учебната дейност, а нерядко срещнатите затруднения провокират и емоционални реакции като отчуждение, съпротива, агресия.
Непознаването и неразбирането на книжовния български език от децата роми са сериозно предизвикателство и за учителя. Овладяването на езика е от ключово значение както за успешното адаптиране към новата училищна среда (предизвикателство за почти всички деца) и като цяло нова за тях социокултурна обстановка, така и за успешното включване и взаимодействие в образователно-възпитателния процес.
Овладяването на книжовния български език в началния етап на образование само по себе си е е труден процес. Още по-трудно се постига то в билингвална среда, в частност в работата с деца роми, където влиянието на майчиния език е изключително силно и доминиращо процеса на усвояване на официалния език. Същевременно учебните програми за начален етап не са съобразени с работата на учителя в билингвални условия, както и със специфичните трудности за малките ученици, които в ежедневната си речева практика си служат главно със своя майчин език и слабо владеят или въобще не владеят български. Това налага учителите да търсят и прилагат нови форми и средства, които да подпомогнат усвояването на българския език и развиването на уменията за неговата правилна употреба, в основата на покриването на необходимия образователен минимум, да провеждат допълнително индивидуално обучение в отсъствието на методика и съответни учебни помагала. В тази връзка, в специализираната литература с основание се изтъква нуждата от разработване на адекватна методика и учебни помагала, съобразени както с образователните изисквания, така и със специфичните образователни възможности на децата билингви, за които българският език е втори.
Наблюденията върху протичащите процеси в българското училище показват, че във все повече класни стаи се работи в условията на билингвална среда. Това поставя проблема за изработване на специална образователна политика особено остро. На първо място, необходимо е обучението по български език за учениците билингви да се анализира и синхронизира с установените тенденции, да се оптимизира така, че да се осигури необходимото равнище на владеене на езика, което да осигури на билингвите пълноценно и ефективно участие в образователно-възпитателния процес на български език.