Билингвизмът
Що е билингвизъм? Какво представлява комуникацията в мултикултурната класна стая? Какви са особеностите при обучението на ученици билингви? Каква е ролята на обучението по български език в интегрирането на ученици в двуезична среда? По какъв начин учениците от ромския етнос да придобият граматически знания и умения за правилна употреба на българския език? Това са основните въпроси, които целят да се подпомогнат децата билингви в приобщаването им към учебната среда и в тяхното социализиране.
Като социално явление билингвизмът е слабо изследван у нас. В съвременната литература се употребяват паралелно двата термина – двуезичие и билингвизъм, за хората, при които съвместно функционират две езикови системи в говорното общуване.
Билингвизмът може да бъде пълен и непълен. Като пълен се определя, когато двете езикови системи са овладени достатъчно добре и едната не влия върху другата. Непълен – когато говорещият владее добре единия език, но недобре другия и при общуването употребява заемки от първия. В случая мнозинството от малките ученици роми са непълни билингви, защото не владеят добре говоримо българския език.
Училището в ролята на медиатор за приобщаване на учениците от ромския етнос
Училището е институция за социализация на подрастващите. То не е просто и само място за обучение, за преподаване и оценяване. То е център, който организира процесите на социализацията в сътрудничество с всички граждански структури.
Образователната интеграция на ромските деца е ключова за цялостното им равноправно личностно интегриране в българското общество. Осигуряването на равен достъп и равни възможности за образование на деца от различен етнически произход е сред приоритетите на държавната образователна политика.
Училищната институция има възлова роля в процеса на приобщаване на децата от ромския етнос. Училището е „оценяващият” медиатор. Целенасочено контролира и предлага възможности за преодоляване на трудностите и противоречията, възникнали по повод на образователния процес. Търси решения за осигуряване на необходимите условия и създаване на подходящия психоклимат за осъществяване на обучение с възможно най-високо качество.
От особена важност в този процес е обединяването на усилията на педагози и родители за постигане на целта – даване на шанс за качествено образование и по-добър живот на ромските деца. И тъй като образованието не присъства в ценностната йерархия на етносната култура, се налага необходимостта от убеждаване на родителите роми в ползата от образованието за по-добрата реализация на децата им в живота. Защо е важно детето да учи и да получи добро образование? Най-простият отговор е: за да живее добре, да избере професия, да бъде грамотен и уважаван гражданин. Образованието помага на човек по-добре да се грижи за себе си, за своето здраве и благополучие, да взема решения, да бъде независим, сам да определя какво е добро за него и да прави своите житейски избори.
Комуникацията в мултикултурната класна стая
Думата „комуникация” е с латински корен: communis. Буквалният превод е „опит за взаимно разбиране”.
Комуникацията в класната стая е сложен процес на обмен на информация и взаимодействие между учениците и между ученици и учители. Без комуникация е невъзможно предаването на знания. Тя е ежедневен опит, основен компонент на всички сфери на живота. Среща на умовете чрез въпроси и отговори, действия и реакции. Споделяне на опита на вербално и невербално ниво. Комуникацията е другото наименование на обучението.
Ефективната комуникация, респективно обучение, очевидно се постига по-трудно в мултикултурната класна стая. Същевременно успешният процес на обучение основно зависи именно от ефективната комуникация между учителя и учениците.
Ключово условие за осъществяване на ефективна комуникация и постигане на успешно обучение, както вече изтъкнахме по-горе, е овладяването на официалния език.
Овладяването на речта става в процеса на общуване в определена речева среда. То е специфичен вид дейност и като двустранен процес отрежда на детето активна речева позиция. От една страна – да слуша и разбира това, което му говорят. От друга – да отговаря и реагира с реч. Това означава, че учебно-възпитателната работа в училище трябва да поставя детето в ситуация на общуване на книжовен български език.
Голяма част от учениците билингви в началното училище умеят да участват в разговори (да разказват за себе си, за семейството си) на майчиния си език и на български. Имат лингвистична готовност за обучение на български език. Повечето могат да отговарят на въпроси, макар и с грешки и ползване „заемки”. На текстово равнище учениците разбират смисъла на текста на български и ромски език и имат умения за предаване на същественото в него. Допускат грешки или правят „заемки” на думи и изрази от майчиния си език, но въпреки това се справят със задачата.
Казаното дотук недвусмислено извежда на преден план широкото използване на лексикалната работа във всички уроци – независимо от техния вид – с цел обогатяване и активизиране на речника на малките ученици от ромски произход. Ключово приложение в това отношение имат ситуативните упражнения и онагледяването във всичките му аспекти.