Мултикултурализмът и предизвикателствата пред образователната среда

Особености при обучението на ученици билингви

Психолингвистиката изследва мисловните процеси, лежащи в основата на овладяването на езика и неговото използване. За да овладеят втори език, какъвто в случая за малките ученици билингви се явява българският, те трябва да достигнат до обобщение на чуждоезикови явления, да имат правила за речеви действия за създаване на конструкции. Възприемането и възпроизвеждането на мислите на втория език изискват пренастройване на съзнанието на учениците, в което вземат участие и всички психически процеси: познавателни – представи, мислене, въображение; емоционални – чувство за удовлетворение или неудовлетворение от постигнатото; волеви. В това сложно единство и взаимовръзка на процеси е необходимо към всяко дете да се подхожда индивидуално и с разбиране, да се открива какви точно са неговите проблеми и да се насочват усилията в преодоляването им.
Детето, което не владее добре български, прецежда всичко чуто през фонетичното сито на майчиния си език и игнорира всичко, непознато за него. Овладяването на българския език е процес на постепенно освобождаване от стереотипа да мисли на собствения език. Затова е от особена важност обучението на учениците билингви да отчита и да бъде съобразено със степента на съответствие и несъответствие между явленията в двата езика.
Зрително-слуховото онагледяване значително улеснява развитието на речта. Запознаването с конкретните езикови факти се извършва чрез сетивното познание – зрително-слухово илюстриране, а след това чрез възпроизвеждане на думи и изречения. В този познавателен процес водеща е речевата практика. Необходимо е да се набляга на говорни упражнения, за да се преодолее влиянието на майчиния език и да се изградят слухови и речеви навици. Важно е учебните задачи да се степенуват по трудност, съобразно с подготовката на учениците, за да се стимулира познавателната активност и развива умението им да изразяват мислите си правилно на български език.
Речевата практика е водеща и когато учениците не могат да изказват мислите си правилно на български език поради липса на запас от думи и е необходимо да се обогатява и активира речникът им. Подходящи са ситуативни упражнения, при които на учениците се предлагат близки до житейските обстоятелства, изискващи речево общуване. Речевата ситуация осигурява условия за самостоятелно общуване – развива се умение за поставяне на въпроси, за осъществяване на спонтанно изказване.
Методически и практикоприложни аспекти на обучението по български език в двуезична среда
Иновациите в образованието, иновативните методи на обучение и личностно ориентираният подход вече са с широко приложение, доказана ефективност и основателно се утвърдиха както в българската, така и в европейската образователна среда, а и в световен мащаб.
Иновативните методи и индивидуалният подход намират особено ефективно приложение в обучението в мултикултурна среда и в частност при овладяването на българския книжовен език и развитието на устната реч. Интерактивността и играта създават благоприятна атмосфера, провокират мисленето, преодоляват бариерата в общуването. Отчитането на индивидуалните способности, интереси и потребности на учениците ги стимулира към активност в учебния процес, гради доверие, разбирателство и приятелство, благоприятства формирането на социални качества и умения, овладяването на правила, норми и модели на поведение, които осигуряват пълноценно интегриране на детската личност в средата.
Овладяването на българския книжовен език и постепенното освобождаване от стереотипа да се мисли само на майчиния език изискват използване на дидактически процедури, съобразени с грешките и отклоненията в речта на билингвите – едно от условията, с които се съобразява технологията на работа в двуезична среда. Най- подходящи са онези дидактически процедури, които осигуряват възможност за непреднамерено предпазване от грешки, за лингвистично мотивиране на извършваните действия и операции с езиковите явления, за съзнателно овладяване на необходимите за речевата практика знания и умения.
Учебното съдържание по български език включва постижими знания, умения и отношения с оглед на формирането на комуникативноречевата компетентност. Информационно-познавателните цели на обучението са насочени към овладяване на основни лингвистични понятия и закономерности, нужни за езиковата подготовка на учениците. Речевите навици се изработват по-бързо, когато са формирани на съзнателна основа и когато учениците знаят езиковите особености на втория (чуждия) език. Затова при работа в двуезична среда обучението по български език е най-оптимално, ако се води по формулата: речева практика – граматическа теория.
Във връзка с това е необходимо да уточним, че при преподаването на български език в двуезична среда се акцентира не толкова върху теоретичната, колкото върху функционалната граматика, не върху сума от граматически понятия, а върху правила и инструкции, които учат как правилно да се говори/пише на български език.
В заключение се налагат няколко изводи и препоръки.
Овладяването на българския книжовен език е от ключово значение както за успешното адаптиране на децата билингви към училищната среда и активното им включване и взаимодействие в образователно-възпитателния процес, така и за тяхното оптимално личностно развитие и цялостно интегриране в обществото.
Липсата на учебни програми по български език, съобразени с тяхното специфично лингвистично развитие, ги поставя в неравностойно положение спрямо техните връстници с богата речева практика на български. Невъзможността да преодолеят езиковата бариера по пътя на своето образование обрича много от тях на неуспех.
Следователно успешното овладяване на книжовния български език от учениците билингви и в частност от учениците от ромския етнос изисква разработване на методическа система за изучаване на българския език като втори език със съответните учебни помагала.
Смятаме, че целите на образователните стандарти са постижими, но при адаптиране на учебното съдържание по посока на улесняване на възприемането на база опростена лексика. И не на последно място, от голяма важност са търпението и готовността на учителя да изчаква развитието на мисловния процес при даване на отговори, тъй като при децата децата билингви той се характеризира с т.нар. двупосочност.