Физическата култура има важно значение за разширяване на границите на адаптация на личността към постоянно изменящите се условия на живот. Тя е призвана да сведе до минимум вредните въздействия от застоялия живот и се превръща в съществен фактор за хармонично развитие на човека.Новата визия за физическото възпитание и спорта в България се свързва с изграждането на функционираща система за насърчаване на двигателната активност. В статията са анализирани психолого-педагогически аспекти на проблема за развиване на двигателните качества на личността – сила, издръжливост, бързина, гъвкавост и ловкост. Описани са средства, способи и форми за възпитаване на тези качества и са предложени движения и упражнения за тяхното усъвършенстване. Въз основа на направения анализ е изведена важната функция на фитнеса като вид спорт с много широк обществен обхват, който може да има сериозен принос за повишаване на спортната активност на хора от различни възрасти.
По данни на Eurobarometer (European Commission, 2010) като ниво на физическата активност на гражданите България се нарежда на последно място сред страните от ЕС с едва 3% редовно практикуващи спорт и 58% изобщо неучастващи в спортни дейности. По възможности за спорт и двигателна активност по местоживеене България се нарежда също на последно място сред страните членки на ЕС – 46% от изследваните лица заявяват, че не им се предоставят възможности за това.
Данните от проучване на НСИ от 2008 година сочат тенденция за увеличаване на броя на хората с наднормена телесна маса. Почти половината от българите са с наднормено тегло (49,5%).
Неблагоприятна е тенденцията за все по-нарастващото обездвижване на подрастващото поколение – 51% са силно обездвижени. Само 4% от българите са членове на спортни клубове, 3% – на клубове за фитнес и здраве, и 3% членуват в други видове клубове (European Commission, 2010).
Практика е обучението в уроците по физическо възпитание в началния етап да не се води от специалисти. Третият урок по ФВС в училищата не се провежда по предназначение, много от учениците се освобождават от уроците по предмета. Изтъква се, че и в университетския спорт състоянието не е по-различно. Наличието на сравнително добра и подходяща за студентски спорт база е рядкост.
Неблагоприятната тенденция за все по-нарастващото обездвижване на младото поколение се отбелязва и в приетата Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България 2012–2022 година. Стратегията е „основополагащ документ на правителството за ролята, мястото и социалните функции на физическото възпитание и спорта в България. Тя отразява необходимостта от качествено преустройство на системата за физическо възпитание и спорт у нас като задължителен компонент на политическите, икономическите и социалните промени в обществото. В стратегията са изложени принципните подходи и теоретическите постановки, определящи главната стратегическа цел и основните насоки на Националната система за физическо възпитание и спорт, основните принципи, върху които тя се изгражда, обхвата на системата с основните й структури и дейности, нейната организация и управление, с приоритетните и спомагателните функции на държавните и обществените институции; различните видове осигурявания, както и критериите за ефективността на системата в новите социално-икономически условия” (Национална стратегия…, 2011: 1).
Основна роля и отговорност при реализацията на общите идеи за развитие на спорта имат субектите в националната спортна система – държавните и местните власти и спортните организации. Ключова роля за осъществяването на реформи имат и спортните педагози със своето образование и продължаваща квалификация.
Новата визия на системата за физическо възпитание и спорт в България се свързва с изграждането на функционираща система за насърчаване на двигателната активност.
Двигателните качества се изграждат чрез физическата и техническата подготовка на всеки човек. Формирането на двигателен навик не би могло да се осъществи без влагането на съответна сила, бързина, издръжливост. И обратно, физическите качества не могат да се проявяват в изолиран вид, а само под формата на един или друг двигателен навик.
В теорията на физическото възпитание и спорта се водят продължителни дискусии относно използването на термините двигателни или физически качества на човека. И докато в много от теоретичните източници между двигателни, физически и психомоторни качества често се поставя знак за равенство, то между термините развиване и възпитаване на двигателни качества се открояват различия. Развиването на двигателните (физическите) качества се разглежда като процес на изменение в хода на биологичния растеж на човека. Възпитаването на тези качества се определя като педагогически процес, чрез който се въздейства върху развитието с цел то да бъде изменено в необходимата посока. Когато се говори за възпитаване на двигателни качества, се има предвид изборът на физическите упражнения, тяхната дозировка и т.н.
Разглеждането на въпроса за двигателните качества е особено важно, тъй като има значение какви действия ще се извършат, за да може измененията, които стават в организма на младия човек, да съответстват на желанията.
Проучванията показват, че двигателните качества се развиват неравномерно, но постоянно – с прираст ту на едно, ту на друго качество. Някои автори говорят за „сензитивни периоди” (най-благоприятни) за развитието на двигателните качества в процеса на растежа на човека (Рачев и др., 1998: 99–100). Познаването на сензитивните периоди дава възможност на спортния педагог да въздейства върху двигателните качества в най-благоприятния за тях възрастов период и на тази основа успешно да управлява учебния процес по физическо възпитание.
За да се откроят по-добре същността и специфичните закономерности при усъвършенстване на отделните двигателни качества във фитнес обучението, по-нататък те ще бъдат разгледани диференцирано.