Въпросите за силата на човека и силовата му подготовка са изключително важни за създаването на методическа система за фитнес обучение на студенти. Определението за сила се свързва с гледната точка на теорията на спортната тренировка, на анатомията и физиологията на двигателната дейност на човека и на биомеханиката. „Силата е способност (двигателно качество) на човека да въздейства или противодейства на физическите обекти от външната среда посредством мускулно напрежение (контракция), предадено чрез системата от лостове на своето тяло” (Желязков, 1998: 124).
В теоретичната литература се предлага деление на видовете силови способности: собствено-силови способности (проявяват се при статически режим на работа и бавни повдигащи движения) и скоростно-силови способности (динамична сила – проявява се при бързи движения, амортизационна сила – проявява се при отстъпващи движения). Посочените видове силови способности са основните, обаче предложеното деление не изчерпва многообразието в проявите на силите на човека. Във фитнес обучението е много важна т.нар. взривна сила – способността да се проявяват големи сили в най-кратко време (Димитрова, 2017: 190–196).
Друга класификация разглежда силата от физиологично гледище, в зависимост от мускулното напрежение, като: изотонична – дължината на мускулните влакна се променя, а напрежението остава постоянно; изометрична – напрежението се развива при неизменна дължина на мускулите; ауксотонична – с изменението на дължината на мускулите се изменя и тяхното напрежение.
От гледна точка на величината на мускулното усилие силата се разделя на: абсолютна – максималното усилие, което човекът може да развие в определен режим на работа; относителна – реализираното усилие, отнесено към 1 кг телесна маса.
Както всяко друго физическо качество, така и силата се проявява в определени параметри на движенията и има един и същ измерител. В литературата се уточнява, че основните качествено специфични форми на проявление на силата са: абсолютна, скоростна, взривна сила и силова издръжливост. Всяка една от тях има своя характеристика (Савова, Аракчийски & Димитрова, 2004: 407).
За проявление на силата влияят редица анатомо-физиологични, нервно-мускулни, биохимични, както и психични фактори. От значение е и ролята на основните функционални системи – сърдечносъдовата, дихателната, ендокринната и др. Във фитнес обучението на студенти особено значение имат мотивацията, волевото усилие, концентрацията на вниманието.
Силата на човека в най-голяма степен е резултат от високоорганизирана дейност на нервно-мускулния апарат. Това е сложна система от морфофункционални и биоенергетични фактори, които превръщат химическата енергия в механична работа. Те може да се намалят до два основни фактора: периферен фактор (от него зависи максималният силов капацитет на всеки човек, включва специализираните структури на напречно набраздените мускули и съдържащите се в тях енергетични вещества) и централен фактор – най-общо се определя като съгласуваната дейност на структурите на периферния фактор под влияние на централната нервна система, т.нар. вътрешномускулна и междумускулна координация (Желязков, 1998: 130).
В понятието методика на силовата подготовка влизат широк кръг от средства, способи и форми за развитие на силовите качества, прилагани в определено съотношение и последователност на базата на утвърдени принципи (Желязков, 1998: 136).
За развиване на мускулна сила се използват преди всичко: методът на повторните усилия, на краткотрайните максимални напрежения, на изометричните напрежения и изокинетичният метод (Гикова и др., 2000).
Методът на повторните усилия се изразява в неколкократно повдигане (или преодоляване) на различни по тегло утежнения (или съпротивления). С този метод най-лесно се развива сила с взривен и бърз характер.
При метода на краткотрайните максимални напрежения спортистът преодолява максимално съпротивление за сметка на пределни мускулни усилия. С този метод се развива предимно абсолютна мускулна сила.
Изометричният режим на работа е метод за увеличаване на мускулната маса и развиване на мускулна сила. Изометричният комплекс продължава 15–20 минути и се състои от контракции от по около 6–7 секунди, като усилието постепенно нараства.
Изокинетичният метод е с голямо приложение при работата с ученици. Упражненията, които включва, са сходни с координационните двигателни характеристики на практикуващия спортист и с отделните елементи на техниката по отношение на структура на движенията и характер на нервно-мускулните усилия.
За възпитаване на двигателното качество сила се използват най-различни упражнения, които от общата класификация са известни като физически упражнения за сила. Те са с подчертано естествено-приложен характер, общоразвиващи упражнения от фонда на основната гимнастика, упражнения с уреди и на уреди, физически упражнения от леката атлетика – скокове, хвърляне и тласкане, упражнения с противодействие, редица подвижни и щафетни игри и т.н.
Физическите упражнения може да се разделят на четири групи:
- общоразвиващи силови упражнения, при които се преодолява масата на отделни части на тялото – изпълняват се както без уреди, така и на гимнастически уреди (стена или пейка);
- упражнения с преодоляване на теглото на партньора – изпълняват се в ходом, в лек бегом, на гимнастическа стена, на пейка, на пода; упражнения по двойки може да се изпълняват още под формата на борба, джудо, акробатика;
- силови упражнения с допълнителни утежнения – тук спадат упражнения с гирички, плътни топки. С тези упражнения може да бъде дозирано натоварването на студентите във фитнеса;
- упражнения с амортизирани и блокови устройства.