За да се постигнат най-добри резултати във фитнес обучението на студенти от различни специалности, е необходимо преподавателят да прилага методическа система за фитнес подготовка, като се съобразява с индивидуалните възможности на обучаваните.
Способността на организма за продължително изпълнение на определена дейност, без да се намалява нейната ефективност, е физическо качество, което особено успешно може да се възпитава във висшето училище чрез фитнес обучението. То дава възможност на човека да се противопостави на физическата умора, предизвикана от някакъв вид мускулна дейност. Показател за издръжливостта е времето, за което се изпълнява непрекъсната работа с определена интензивност. Физиолозите класифицират интензивността като максимална (изпълнението продължава до 20 секунди), субмаксимална (от 20 секунди до 5 минути) и умерена (повече от 30 минути).
В спортната практика издръжливостта се разглежда като обща и специална. Общата издръжливост в повечето случаи се определя като способност на човека да изпълнява продължително време физически действия, които натоварват основните функционални системи и оказват положително въздействие върху неговата спортна или друга специализация. Известна е още и като „аеробна издръжливост”. Специалната издръжливост на човека се свързва с високоефективна специфична работоспособност в рамките на конкретна двигателна дейност. Различават се няколко разновидности: скоростна издръжливост, силова издръжливост, скоростно-силова издръжливост, скокова издръжливост и др. В случаите, когато дълго време трябва да се преодолява значително съпротивление, работоспособността се определя като силова издръжливост. Тогава, когато става въпрос за продължително запазване на значението на съпротивлението и скоростта, специфичната работоспособност е известна като скоростно-силова издръжливост. Скоковата издръжливост е особена разновидност на скоростно-силовата. Тя е показателна за волейбола, баскетбола и много други дейности, които са наситени с многобройни скокове. Във възрастов аспект издръжливостта е по-малко проучена.
Факторите на издръжливостта са твърде много, но в най-общ план може да бъдат разделени на три основни групи: енергетически, спортно-технически и психологически. Те са обвързани взаимно и представляват съществена част от моторния потенциал на индивида (Желязков, 1998: 171).
Възможностите за проявяване на по-голяма или по-малка издръжливост се обуславят от състоянието на сърдечносъдовата и на дихателната система. Важен психологичен критерий е устойчивостта на човека към непрекъснато повишаващата се умора. Този критерий има особено значение при фитнес тренировката, когато ефектът от упражнението зависи от по-продължителното време на неговото изпълнение.
Издръжливостта се повишава особено през пубертета, но продължава да нараства и след ученическата възраст. Важно е студентите да бъдат мотивирани във фитнес обучението да повишават своята издръжливост.
Методите, които широко се използват за възпитаване на издръжливост, са:
- равномерният метод на тренировка – продължително (над 18–20 минути) изпълнение на отделно упражнение (преодоляване на разстояние) с равномерна скорост; извършва се голям обем от работа при сравнително малка интензивност; намира приложение главно при развиване на общата издръжливост;
- повторният метод на тренировка – повторно изпълнение на тренировъчната работа със субмаксимална и максимална интензивност; използва се предимно за развиване на скоростната издръжливост;
- променливият метод на тренировка – непрекъснато редуване на работа с различна интензивност.
Средствата за възпитаване на издръжливостта са разнообразни, като: продължително изпълнявани лекоатлетически упражнения, игри с умерена интензивност, подвижни и щафетни игри, продължително колоездене, продължителни разходки и туристически походи и др.
Във фитнес обучението на студенти издръжливостта се постига чрез постепенно увеличаване на моторната плътност на занятието. Необходимо е да се има предвид, че упражнения за издръжливост са абсолютно противопоказни за хора със сърдечносъдови заболявания и пороци на сърцето.