Бързината на човека е важно качество и се проявява в цялостната му дейност – битова, трудова, спортна и пр. В науката бързината се разглежда като способност на човека да извършва движения с голяма скорост и честота в минимален срок от време. Във физиологията на спорта се конкретизира, че бързината се проявява при изпълнение на физически упражнения за няколко секунди, но не повече от 30. Според някои автори (Желязков & Дашева, 2000) скоростта и бързината не трябва да се приемат като синоними. Аргументът е, че скоростта е изразител на бързината като физическо качество на човека, т.е. тя е критерий за неговите скоростни възможности.
В спортната практика съществуват три форми на бързината:
- бързина на двигателната реакция – намира приложение при стартирането на различни двигателни действия;
- преодоляване на определени разстояния за възможно най-кратък период от време – изразява се в способността на човека с отделни части на тялото да изминава определено разстояние за най-кратко време;
- изпълнение на често повтарящи се циклични движения – максималната честота на цикличните движения, които се срещат при бягане, колоездене, плуване и др.
Тези форми са относително независими една от друга. В практиката обаче обикновено се наблюдава комплексно проявление на бързината с доминиране на някоя от тях (Пендева, Савова & Димитрова, 2003: 589–595). Бързината във всичките нейни форми на проявление зависи от нервните процеси, от състоянието на анализаторите, от скоростта на обменните процеси, от силата и еластичността на мускулите.
Развиването на бързината се осъществява в детската възраст (от 4-ата година) и завършва към 14–15 години. Скоростните движения най-добре се овладяват между 10- и 14-годишна възраст, тогава се отбелязва най-голямо увеличаване на качеството бързина.
Във възрастов аспект развитието и изменението на честотата на крачката при максимално бързо бягане показва, че темпът както при момчетата, така и при момичетата достига най-високи стойности към 10-годишна възраст, след което рязко спада. По-бързите темпове на развитие на това двигателно качество при децата в сравнение с по-възрастните се обяснява с по-голямата пластичност и подвижност на нервните процеси на подрастващия организъм. Основно средство за възпитаване на качеството бързина в педагогическия процес са скоростните упражнения.
Бързината най-трудно се поддава на усъвършенстване, в сравнение с другите двигателни качества на човека. Особено трудно се развива честотата на движенията, която може да се подобрява към 14–15-годишна възраст. След това постиженията се подобряват главно за сметка на силовия компонент и техническото усъвършенстване.
За да се осигури оптимална повторяемост на упражненията за бързина, се подхожда диференцирано. Натоварването се управлява чрез съчетаване на работата и почивката. Интервалите на отдиха трябва да имат такава продължителност, че да се осигуряват условия за възстановяване на вегетативните функции, но да не се допуска чувствително снижаване на възбудимостта на централната нервна система.
За студентите се препоръчва да се осъществява активен отдих (различни видове упражнения), при който да се поддържа загряването на онези мускулни групи, които са участвали активно в натоварването. Във фитнес обучението на студенти се използват упражнения и уреди за разтягане, разхлабващи мускулатурата, вибрационни и др.
Препоръчителна е интервалната работа с едноминутни почивки. Тази работа спомага преди всичко за развиване на аеробната ефективност и по-конкретно повишаване на производителността на циркулаторните функции.
Главна задача на преподавателя е със съответните методи и средства да повишава възможностите на учениците (студентите) към максимално интензивна работа при някакво относително съпротивление. Съпротивлението непрекъснато се изменя в зависимост от характера на двигателната дейност. При работа за бързина се изисква упражненията да са усвоени (автоматизирани) до такава степен, че по време на изпълнението им волевите усилия да се насочват не към начина, а към скоростта на изпълнението.
Методите и средствата се подбират, като се има предвид, че бързината е комплексно двигателно качество на човека, което най-пълно се изявява в цялостните му действия с ритмична или аритмична структура. Не може да се смята, че съществуват универсални методи и средства за едновременно развиване на всички форми на проявление на бързината.
Спортно-педагогическият опит показва, че за повишаване на бързината е целесъобразно да се използва повторният метод, при който упражненията се изпълняват с максимални усилия, но леко, свободно, без излишно напрежение.
При използване на повторния метод за повишаване на скоростните възможности на обучаваните упражненията трябва да бъдат по-краткотрайни.
Игровият и състезателният метод имат също стимулиращо значение за проявяване на бързината. Те са полезни особено за работа с ученици и студенти, тъй като създават условия за повишаване на емоционалното състояние на занимаващите се.
За развиване на бързината в спортно-педагогическата практика се използват различни упражнения:
- с облекчени уреди, противник и ситуация – тук се отнасят средствата, с помощта на които по-високата скорост се реализира за сметка на намаляване на съпротивлението;
- със съкратена амплитуда на движенията – намира приложение в дисциплините с циклична структура;
- с облекчена обстановка за изпълнение с помощта на странични (външни) фактори.
Анализът на програмите по физическо възпитание в средното училище показва, че за ученици се използват лекоатлетически упражнения и игри за бързина: линейни и кръгови щафети, подвижни и спортно-подготвителни игри, упражнения при облекчени условия (обективно и субективно), специални бегови упражнения, ускорения с партньор, повторно пробягване на отсечки от 30–40 м с три четвърти темп (бързо, но свободно, без напрежение), стартове от различни изходни положения – ситно бягане на място, бягане с промяна на посоката, бързо подскачане на въженце и др., познати упражнения от неспецифични изходни положения.
Подобни упражнения за бързина във фитнеса може да се прилагат с помощта на уреди, които симулират ситуация с възможности за проява на качеството. Препоръчително е да се включват в началото на основната част на занятието, когато организмът е най-отпочинал.