Развиване на двигателни качества у ученици и студенти в контекста на съвременното образование

Ловкостта е комплексно двигателно качество, функция от степента на развитие на останалите качества. Тя е способност на човека бързо да преустройва двигателната си дейност в съответствие с неочаквано променяща се обстановка. Проявлението на ловкостта е функция от степента на развитие на бързината, точността на сложните двигателни реакции, скоростно-силовите възможности, гъвкавостта и координационните способности на изпълняващия съответното двигателно действие. Някои автори (Гаврийски и др., 2005) оспорват с научни аргументи съществуването на отделно изолирано двигателно качество ловкост. Като анализират теоретичните постановки на много автори за формирането на ловкостта като двигателно качество и свързването й с изграждането на двигателните навици, се стига до извода, че високата, съвършена координираност на движенията лежи не в основата на т.нар. двигателно качество ловкост, а в основата на създаваните чрез обучение двигателни навици, в основата на техниката на движенията.
В преобладаващото в теорията и практиката схващане за ловкостта като координационно-двигателна възможност на човека се поставя акцент върху две прояви: способност към овладяване на нови двигателни действия и способност към двигателна адаптация, т.е. умение да се приспособява усвоена структура от двигателни действия към различните условия на дейността. Бързината, точността и икономичността, с които се овладяват и изпълняват сложни в координационно отношение двигателни действия, са конкретните измерители на ловкостта.
Физиологичната основа на качеството ловкост е подвижността на нервните процеси на кората на главния мозък. Колкото повече двигателни навици е усвоил индивидът, толкова повече двигателни комбинации той владее, толкова по-сложни упражнения, изискващи ловкост, може да изпълни.
Специалните упражнения за развиване на ловкостта решават две функционално-двигателни задачи: повишаване на възможностите на човека бързо и правилно да реагира на внезапно възникналите дразнители и повишаване на координационните способности.
Основно изискване при работата за ловкост е непрекъснатото повишаване на координационните трудности, които трябва да преодолеят занимаващите се. Стимулирането на двигателната координация се извършва чрез редица методически техники: използване на необичайни изходни положения, противоположно изпълнение на упражнението, изменяне на скоростта или темпа на движението. Усъвършенства се не само двигателният, но и слуховият и зрителният анализатор, което е от значение за подобряване на бързината на сложните реакции.
В теорията и практиката в зависимост от предназначението, условията и начина на изпълнение упражненията за ловкост се обединяват в няколко групи:

• специални упражнения за ловкост – включват сложните акробатически упражнения (кълбо, кълбо назад, предно и задно премятане, странично колело, мост и др.);
• специални асиметрични упражнения – изпълняват се различни упражнения с крайниците, предимно с ръцете (например от изходно положение основен стоеж дясната ръка се повдига напред и нагоре, а лявата – встрани и нагоре);
• изпълнения на познати упражнения от непривични изходни положения (например хвърляне на топка в баскетболен кош от седеж или скок на дължина от място и др.);
• огледално изпълнение на упражненията – изпълняващият „копира” движенията на преподавателя като в огледало.

Ловкостта като част от общата физическа подготовка успешно се развива чрез подвижните и спортните игри – баскетбол, волейбол, тенис на маса, футбол и др. Упражненията за развиване на ловкостта поставят на сериозно изпитание редица функции (вегетативни и двигателни) на организма, поради което настъпва бърза умора. Това изисква да се дават достатъчно често интервали за отдих, тъй като по-ефективни са упражненията, които се изпълняват в относително възстановено функционално състояние.
Анализът на психолого-педагогическата страна на разглеждания проблем за развиване на двигателните качества на личността позволява да се открои важната функция на фитнеса като вид спорт с много широк обществен обхват, който може да има сериозен принос за повишаване на спортната активност на хора от различни възрасти. Изграждането на система за фитнес подготовка във висшето училище, чрез която да се повишат спортната активност и физическата дееспособност на студентите, е предпоставка за създаване на оптимални условия за съвместяване на придобита професия от висшето образование и продължаваща спортна активност, включително и в сферата на спорта за високи постижения.