Езиковата култура е много важна част от общата култура на човека. Тя има за свой обект езиковото общуване. Целта на обучението по езикова култура е, от една страна, да се увеличи относителният дял на успешните изказвания и текстове, които човек създава, а от друга – успешно да се извлича, осмисля и обработва от страна на потребителя цялата информация, която е възможно да се съдържа в изказването/текста.В статията е представена разработена от автора технология за установяване на нивото на езиковите компетентности в областта на правописа и пунктуацията на учениците в 7. клас и развиване на техните правописни и пунктуационни умения. Важното за технологията е постигането не само на по-високи учебни резултати, а и на по-високо качество на усвояваните знания и умения за целесъобразна употреба на езиковите норми в областта на правописа и пунктуацията и в други текстове, с които учениците си служат ежедневно в работата по различните предмети в училище. По този начин се осъществява взаимодействие между учебните дисциплини български език и литература, география и икономика, история и цивилизация, чужди езици. Обучението придобива интердисциплинарен и многообразен облик.
Съвременното подрастващо поколение преобладаващо не е с добра езикова култура. Причини за това в известна степен са и академичният стил на учебниците, както и големият обем материал. Дългите уроци с много теоретични постановки и изключения от правилата се оказват все по-непосилни за възприемане и усвояване от голяма част от учениците.
Важна съставна част на езиковата култура е овладяването на правописни и пунктуационни правила. Пунктуацията има съществено значение в културната писмена реч. Достатъчно е да се опитаме да прочетем дори най-ясен и правилен синтактичен текст без препинателни знаци, за да се убедим колко трудно възприемаме мислите и чувствата, които се изразяват чрез него.
Обучението по български език и литература в прогимназиален етап, и по-конкретно в 7. клас, е от особено важно значение, защото е свързано не само с подготовката за предстоящото Национално външно оценяване, но и с усилията, насочени към цялостното личностно развитие на подрастващите. Един от основните проблеми в обучението по български език и литература в съвременното училище е свързан с неграмотността на българските ученици, като наблюденията сочат, че от година на година тя взема все по-застрашителни размери. Описаният в статията педагогически експеримент е проведен с ученици, завършващи основната образователна степен, именно защото усвояването на нормите на книжовния български език приключва точно там.
Като учител по български език и литература основната ми задача е да мотивирам учениците за усвояване на трайни знания и правописни и пунктуационни умения, водена от разбирането, че всяко недооценяване или несериозно отношение към правописните и пунктуационните норми в езика има неблагоприятни последици за правилния писмен език на учениците.
Това разбиране е в основата на насочването на педагогическото изследване към уменията и компетентностите на учениците за правилно и точно прилагане на правописните и пунктуационните норми. В този случай тестовата форма е подходяща за експериментално установяване на нивото на езиковата компетентност на учениците, завършващи основната образователна степен. Смятам и че подобни емпирични изследвания могат да запълнят „незапълнените ниши“ и да подпомогнат процеса на реформата в българската образователна система.