Целта на педагогическото изследване е да се установи нивото на езиковите компетентности в областта на правописа и пунктуацията на ученици, завършващи основната образователна степен, да се създаде иновационен модел за обучение по правопис и пунктуация и да се провери ефективността му в практиката.
Хипотезата на педагогическото изследване: Ако в процеса на обучение се прилагат интерактивни техники, изискващи пунктуационно и правописно оформяне на изречения в разнообразни писмени ситуации, то би могло да се постигне правилно използване на пунктуационните знаци и добра правописна компетентност.
Педагогическото изследване е проведено в Средно училище „Никола Вапцаров“ в Хаджидимово с учениците от 7А и 7Б клас в периода м. октомври 2016 г. – м. март 2017 г. Реализирано е с помощта на контролна е кспериментална паралелка.
Задачи:
- Да се разработи иновационен дидактически модел за обучение по правопис и пунктуация в 7. клас;
- Да се въведат критерии и показатели за съставяне на критериален тест;
- Да се разработи програма за експериментално изследване на иновационния модел;
- Да се анализират и обобщят получените резултати, като се съпоставят с ДОС по български език.
Педагогическият експеримент е реализиран в три етапа – констатиращ, формиращ и контролен етап. В трите етапа учениците създават писмени текстове. В констатиращия етап темата е „Умеем ли да обичаме?”, във формиращия – „Любовта в нас”, в контролния етап темата на писмените текстове е „Любов и омраза”.
След проверка на писмените съчинения на учениците учителят попълва в отделни таблици за двете паралелки получените резултати, като отбелязва: брой на изреченията в съчинението, съответно от тях брой прости и брой сложни изречения, типове допуснати пунктуационни и типове правописни грешки.
Абсолютният брой на типовете пунктуационни и правописни грешки се представя таблично. В друга таблица – относителните параметри на допуснатите пунктуационни и правописни грешки. В резултат на проведеното изследване от всеки един ученик са събрани данни, които са обобщени във вариационни таблици, където срещу всяко име е записан полученият брой точки от различните писмени работи.
Важно е да се подчертае, че само и единствено учителят по български език може да реши доколко да се довери на събраните емпирични данни и да направи съответните изводи за степента на развитие на пунктуационните и правописните умения на учениците. Провеждащият експерименталното обучение е този, който филтрира получената информация от гледна точка на това, коя е полезна и има педагогически смисъл и коя е с „подвеждащ“ за практиката характер. Това всъщност е в основата на осъщественото иновационно изследване.
За експериментално установяване на нивото на езиковата компетентност на учениците, завършващи основната образователна степен, е използван тест, съдържащ 25 задачи върху учебно съдържание по български език от 5.–7. клас. Задачите са от областта на правописа и пунктуацията, като са разделени в две части: І част – правопис (16 задачи), и ІІ част – пунктуация (9 задачи).
Задачите са апробирани, но конструирането на теста е извършено специално за нуждите на педагогическия експеримент с оглед на основните положения на правописната и пунктуационната норма. Използвани са задачи от разработените от Весела Кръстева тестове за външно оценяване по български език и българска литература в 7. клас (Кръстева, 2016). Тестовите задачи са със структуриран избираем отговор и с кратък свободен отговор, като всяка една е с установена степен на трудност. Комбинирането им в теста е подчинено, от една страна, на изискването да се започва с по-леки задачи и постепенно да се увеличава степента на трудност, а от друга страна – да се установи владеенето на най-важните правописни и пунктуационни норми.
Със задачите се проверява:
- познаването на правилата за двойно н, за подвижно и непостоянно ъ, за променливо я, за обеззвучаване на звучните съгласни в краесловието или пред беззвучни съгласни, за членуване на имената от м.р. ед.ч. и др.;
- познаването на правилата за употреба на пунктуационните знаци при обособени части, при вметнати думи и изрази в рамките на простото изречение;
- познаването на правилата за пунктуация на различните сложни изречения.
При апробирането на теста се наложи някои от задачите да отпаднат като неподходящи за проверка на определени компетентности, свързани с правописните и пунктуационните норми.
В съответствие с типологията на дидактическите тестове на Г. Бижков (Бижков, 1975) използваният по време на експеримента тест може да се определи като стандартизиран, заключителен, групов и критериален, защото чрез предварително апробирани задачи се проверяват компетентности в областта на правописа и пунктуацията на ученици от различни училища в края на основната образователна степен.
Всеки верен отговор на задача от теста се оценява с 1 точка. При грешен отговор или при липса на отговор не се присъждат точки.
Трансформацията на точки в оценки по шестобалната система е в съответствие с разработената от Г. Бижков (Бижков, 1975) таблица за тест със средна степен на трудност: 80–100% (22–25 точки) – Отличен; 60–79% (16–21 т.) – Мн. добър; 45–59% (10–15 т.) – Добър; 25–44% (7–9 т.) – Среден; под 25% (1–6 т.) – Слаб.