В съответствие с достигнатото равнище на професионална компетентност и при спазване на нормативно определените изисквания педагогическите специалисти може да придобиват професионалноквалификационни степени – от пета до първа. На придобилите ПКС се признава по-високо професионално равнище при оценяването и заплащането на труда.
Проученото мнение на учителите от градовете и селата по въпроса, дали петстепенната скала за квалификация стимулира тяхното професионално развитие, показва, че 30% от учителите в селата и 16% от тези в големите градове са удовлетворени от ролята, която играят петте квалификационни степени върху професионалното им развитие. Повечето от анкетираните (66% от градовете и 53% от селата) смятат, че тази скала само донякъде има стимулиращо значение. Колебанията в положителното мнение на учителите до голяма степен се дължат на това, че се допуска възможността по субективни причини в определено училище да се пренебрегва присъдената на учителя ПКС.
С новата нормативна уредба тази слабост се преодолява чрез повишаване на ролята на ПКС за кариерното израстване на педагогическите специалисти. Придобитата професионалноквалификационна степен ще се отчита на отделен ред в атестационната карта при атестирането на учителя. Тя ще бъде и изискване за заемане на по-висока длъжност в системата на образованието.
В новата нормативна уредба се реализира и идеята, че по-високата квалификация е необходимо условие за кариерно израстване на педагогическите специалисти. Целта е да се създаде възможност за развитие на учителите като ключов елемент от системата за повишаване на качеството и ефективността на образователния процес. Кариерното развитие е процес на усъвършенстване на знания, умения и компетентности при изпълнение на определени длъжности. В описаните минимални изисквания и основни задължения за заемане на длъжностите „учител”, „старши учител”, „главен учител” се поставя акцент не толкова на педагогическия стаж, а по-скоро кариерното развитие се обвързва с повече отговорности към образователната институция и педагогическата колегия, към децата и техните родители, с по-висока степен на професионална квалификация.
Особено внимание се обръща на младите и новоназначените учители, като се регламентират функциите на учителите наставници. Стремежът е да се създадат по-благоприятни условия за задържането на младите учители в професията. Съкращава се необходимият педагогически стаж – от 4 на 2 години, който е условие за кандидатстване за пета ПКС.
За иновативните учители, за тези, които вървят с бързи темпове в професионалното си развитие, се осигуряват „бързи писти”, т.е. дава се възможност за по-бързо кариерно израстване, без да е необходим дълъг период от време за преминаване към по-висока длъжност – например от „учител” в „старши учител”.
Очакваните резултати са насочени към повишаване на качеството и ефективността на квалификационно-методическата дейност на всички равнища, мотивиране на младите учители за професионална реализация и в крайна сметка – повишаване на качеството и ефективността на образователно-възпитателния процес.
Важен нормативен документ, който разглежда въпроса за квалификацията на учителите, е Колективният трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование (2018). В него се определя минималният размер на годишните средства за квалификация на учителите, както и допълнителното трудово възнаграждение за професионалноквалификационните степени. Съществен момент в Колективния трудов договор е, че при определяне на индивидуалната работна заплата работодателите задължително отчитат образователно-квалификационната степен, квалификацията и професионалния опит.
Изисквания за придобиване на ПКС
Съобразно с нормативната уредба на продължаващата квалификация, на педагогическите специалисти се присъждат последователно пет професионалноквалификационни степени. Най-ниската ПКС, която може да придобият в съответствие с достигнатото равнище на професионална компетентност, е пета, а най-високата е първа степен.
В новия модел за квалификация и кариерно развитие се откроява ясна връзка между квалификациите в системата и дескрипторите на степените на Европейската квалификационна рамка.
В Наредба № 12 е регламентиран необходимият минимум от опори и ориентири на кандидатите за придобиване на ПКС. Департаментите за квалификация на учителите към висшите училища осъществяват процедурите по присъждане на ПКС. Те всъщност поемат отговорността за създаването на необходимите условия и критерии за обективно оценяване на професионалната компетентност на педагогическите специалисти с оглед на присъждането на съответната ПКС.
Във връзка с повишаването на обективността на изпитните процедури (защити) е необходимо да се определят общи критерии за рецензиране и оценяване на писмените разработки, както и общи критерии при популяризиране на добрите педагогически практики и високите постижения.
Особено актуален е въпросът за подготовката и самоподготовката на кандидатите за ПКС. Важно е те да бъдат информирани за съдържанието и формата на изпитите и за начина на защита на писмените разработки. Чрез съпоставителен анализ да бъдат изтъкнати спецификите на различните типове писмени разработки, като се конкретизират основните им съдържателни характеристики, които са определени само най-общо в нормативните документи.
В резултат от проучване на специализираната литература, нормативните документи, съществуващата практика до момента по различните специалности и научни направления може да се представят примерни структури на дипломна работа (за завършена специализация и придобиване на ІІІ ПКС) и писмени разработки за придобиване на І и ІІ ПКС.
Отделните видове разработки съдържат общи компоненти, но с различни акценти и относителна тежест. Например спецификата може да бъде откроена по отношение на: формулировката на темата, теоретичната част (обем, обхват на теоретичния анализ), изследователските методи и инструментариум, насочеността на изводите.
Формулираните по-долу изисквания нямат за цел да направят пълна характеристика на изследователските процеси. Те са по-скоро рамкови, маркират само основните и специфичните особености на изпитните процедури и писмените разработки с цел да осигурят необходимите ориентири на учителите, консултантите и научните ръководители.