Подготовката на децата за училище е продължителен и многокомпонентен процес, който в съвременното общество обхваща периода от 5 до 7 години. В научната литература подготовката за училище е диференцирана като обща и специална, които не се противопоставят помежду си. Общата подготовка се състои във формиране на обща психологическа готовност на детето за училищно обучение. Специалната подготовка е свързана с овладяването на умения, които ще помогнат на бъдещия първокласник да усвои четенето, писането и смятането.Децата в предучилищна подготвителна група се подготвят за новата позиция – ученик, и овладяват общи способи за действие, свързани с учебната дейност. Развитието на знанията и уменията по математика на 6–7-годишните деца е една от основните предпоставки за постъпване в 1. клас. Съществено значение има разликата във възрастовата характеристика, както и спецификата на развитие на детето от подготвителна група и на детето от начална училищна възраст. За постигане на оптимални резултати при подготовката на децата за училище е необходимо учителите да са наясно с интелектуално-познавателното развитие на детето от двете възрастови групи. Друг определящ фактор са ДОС по направление „Математика” за предучилищно образование и учебната програма по математика за 1. клас. В статията са очертани спецификите на детското развитие и формирането на математически знания и умения при подготовката за 1 клас.
В структурата на общата готовност се очертават следните компоненти: интелектуална готовност, мотивационна готовност, емоционално-волева готовност, социално-нравствена готовност, физическа готовност. Умствената готовност предполага достигане на определено равнище на нагледно-образно и логическо мислене, както и развитие на познавателната сфера: възприятия, памет, внимание, въображение, мислене, реч (Георгиев, 2005). В предучилищна възраст вниманието на детето е привлечено предимно от онова в предметите, което предизвиква непосредствен интерес, както и от всичко, разкриващо тяхното предназначение. Вниманието на детето се привлича от ярки, големи и подвижни предмети. То не притежава голяма устойчивост. Укрепването на устойчивостта на вниманието променя поведението на детето – намаляват импулсивните реакции и то се съсредоточава за повече време в продуктивни дейности. Това му помага в подготовката за училище.
В предучилищна възраст всички познавателни процеси протичат в тясна връзка с мисленето. В тази възраст мисленето е конкретно и се опира на нагледните образи и представи. Между 6–7 години логическите операции – класификация, сериация, кодиране, вече присъстват в разсъжденията на детето.
За периода на предучилищната възраст е характерна нагледно-образната памет. Децата с лекота запомнят ярките и изпъкващи събития от техния живот: емоционално наситените разкази, приказки, картини или описания, конкретни предмети, лица, факти, събития, цветове и други. В основната си част информацията е запомнена неволево и е резултат от интересите на детето. В края на предучилищната възраст отслабва нуждата от нагледни, конкретни опори за създаване на нови образи. Постепенно започва развитието на словесно-логическата памет. Увеличават се обемът и трайността на паметта.
Формирането у децата на желание да станат ученици, да се учат, да заемат нова социална позиция се определя като мотивационна готовност за училище. Способността на малките деца да управляват емоциите и поведението си, както и да формират приятелски отношения, емпатията и приемането на чуждата перспектива се разглеждат като предпоставки за учебни постижения. Емоционалното развитие представлява разбирането и реакцията на чувствата на другите, както и тълкуването и изразяването на собствените чувства. Под социално развитие се разбира способността за управление на поведението и ефективното сътрудничество с връстниците (Калчев, 2005). Възрастта и общото соматично здраве на детето са факторите, които са от съществено значение за физическата готовност.