Всички компоненти на готовността на децата за училище се разглеждат в единство и взаимодействие и обезпечават психологическите предпоставки за преход към учебната дейност. Обучението по математика предполага развитие на умения за операции, свързани именно с развитието на описаните по-горе компоненти – представи, възприятия, памет, внимание, мисловни операции. Развитието на познавателните възможности на детето зависи от проблемните ситуации, които ще му бъдат предложени. В обучението по математика трябва да се включват задачи за развитие на логическото мислене – сравнение на различни множества чрез съпоставяне и противопоставяне, открояване на общите закономерности и заменянето им с подходящи, класификация на множества по отделни признаци и по тяхното съчетаване. При регламентираните ситуации по математика се използват три вида дейности – боравене със свързаните с ежедневието числови разсъждения, групови игри, обсъждане на начина на решаване на задачата. Детето се подготвя да открие редица математически закономерности, в които да приложи максимално своя ограничен жизнен опит, да експериментира и така да опознава света, без да се поставя задача то да овладее основните математически понятия. В предучилищната възраст е особено важно детето да открие многообразието от форми, цветове, количества и да овладее подходящи познавателни стратегии, за да решава различни задачи, пред които го поставя всекидневният му опит. Съставна част на детското познание за света е откриването на количествени, времеви, пространствени отношения и зависимости между тях.
Според ДОС за предучилищно образование по направление „Математика” се формират основните представи, върху които ще се овладяват математическите знания в училище. (вж. Наредба № 5 за предучилищното образование, 2016). При математическата подготовка акцентът се поставя върху развиващото обучение. Детето трябва да се научи да отделя основните параметри на обекта и неговите отношения. Учителят трябва да постигне систематизация на обектите по техните външни свойства, точно възприятие на самите обекти и откриване в тях на прилики и разлики, да включва решаване на мисловни задачи за установяване на количествени, пространствени и времеви връзки, за откриване на причинни зависимости, описване на свойствата и отношенията. Играта е водеща в обучението на децата от предучилищна възраст по математика. Емоционалната наситеност на игровата дейност с математическа насоченост и личностният смисъл на игровото взаимодействие съдействат за развитие на емоционални отношения към света, на самосъзнание и осъзнаване на себе си като индивид със свое място сред другите. Чрез играта се развиват въображението, нагледно-образното мислене, знаковата функция на съзнанието и се създават предпоставки за формиране на логическо мислене за постигане на поставените цели.
Според учебната програма по математика за 1. клас обучението е насочено към овладяване на базисни знания, умения и отношения в областта на аритметиката и геометрията (вж. Учебна програма по математика за 1. клас, 2015). Аритметичните и геометричните знания са представени в единство, като водещи са знанията от областта на аритметиката. В 1. клас основни цели са изграждането на началната математическа грамотност и формирането на съвременните ключови компетентности. Целенасочено се работи за овладяване на математическата терминология и на умения за общуване с използване на математически език при решаване на математическите ситуации. У учениците се формират умения за учене, за боравене с информация, за общуване, за развиване на интелектуалните им качества. Новите знания и умения, които се усвояват в 1. клас, са определени чрез понятията и очакваните резултати според темите. Очакваните резултати от обучението в края на 1. клас очертават четири области на компетентност – числа, геометрични фигури и тела, измерване, моделиране, и придобитите знания, умения и отношения. Учителят цели да постигне комплексно развитие на личността на ученика. По време на обучението се формират важни личностни качества – логическо мислене, наблюдателност, въображение, креативност и др. Необходимо е учителят да използва разнообразни дейности за овладяване на математическото съдържание, като по този начин допринася и за овладяването на ключовите компетентности, както и за личностното развитие на ученика.
