Математическата подготовка на детето от предучилищна възраст преди постъпване в 1. клас

За осъществяването на добра педагогическа практика при преминаването на децата от подготвителна група в 1. клас учителят трябва да познава възрастовата характеристика, спецификата на развитие и интелектуално-познавателното развитие на детето от предучилищна и начална училищна възраст.
Периодът на предучилищната възраст се характеризира със стремеж за приобщаване към света на възрастните, който обаче е съчетан с липса на достатъчен когнитивен и социален опит. Този период се отличава със засилено усвояване на социалните норми на поведение и правилата при общуване, както и усвояване на обществения смисъл на човешките действия. В начална училищна възраст усвояването на социалния опит се базира на теоретичното отношение към действителността. Това означава разкриване на обективните свойства и закономерността на явленията чрез учебната дейност. Особеностите на познавателните процеси в тази възраст се свеждат до: формиране на целенасочена наблюдателност и волево внимание, увеличаване на обема и разпределеността на вниманието, развиване на волевото запаметяване и постепенно изграждане на осмисленото запаметяване.
Особеностите в сферата на познавателните процеси в предучилищна възраст се изразяват в усвояване на система от сензорни еталони. Преобладаващи са: неволевото внимание, непреднамереното запаметяване, образната памет и нагледно-образното мислене. Проблемите на педагогическото взаимодействие в предучилищна възраст се характеризират с лабилност на емоциите и лесно отвличане на вниманието. За начална училищна възраст са характерни следните проблеми на педагогическото взаимодействие: страх от учителя и емоционална неудовлетвореност, затормозеност в резултат на отрицателни оценки.
Психическото развитие на детето от предучилищна възраст се характеризира с някои особености (Георгиев, 2005). В тази възраст децата се научават целенасочено, организирано и по-продължително да възприемат интересуващите ги обекти. Възприятията прерастват в наблюдение. Речта като средство за общуване придобива нови възможности. Разширява се словесното богатство и децата използват повече глаголи, прилагателни имена и предлози. Започват да си служат с местоимения. Овладяват някои граматични форми на езика. Речта придобива по-обобщен характер вследствие на използването на по-абстрактни понятия. Увеличава се делът на волевото спомняне, тъй като много повече се изисква при общуването детето активно да споделя за наученото, видяното, преживяното. Възпроизвеждащото въображение се проявява при разказването и обясняването, докато творческото се проявява в игрите, рисуването, приказките, драматизациите и т.н. За развитието на волята влияние оказват дейностите, в които участва детето, спазването на правила в поведението, увеличаването на самостоятелността и отговорностите.
Дълбоките промени в начина на живот на ученика от началното училище предявяват към него много по-високи изисквания. Укрепването на нервната система, придобитият опит в изминатия жизнен път и повишените изисквания в училището подобряват възможностите на вниманието. Заученото става по-трайно и съдържанието, което има личностен смисъл за ученика, се запомня по-лесно. Началното обучение със своята целенасочена и организирана дейност, с нарастващите изисквания към личността се основава на вече постигната волева активност на учениците и отбелязва значителен възход в нейното осъществяване. Учениците могат да съчетават желаното с необходимото и не отстъпват пред трудностите, могат да избират от възможни средства и подходи оптималните, да се ръководят от по-високи критерии в своята дейност, да я коригират и поправят в съответсвие с тях. За усъвършенстване и закаляване на волята трябва постепенно да се увеличават трудностите, при отчитане на индивидуалните особености на децата, така че те да ги преодоляват, да успяват да получат удовлетворение от постигнатото, като не се отминават и най-малките прояви на напредък и не се пропуска личността да бъде насърчена. По този начин волята придобива важни качества като самостоятелност, сдържаност, увереност, решителност, смелост.
Периодът на началната училищна възраст се характеризира с някои индивидуални различия, обусловени от типа на нервната система и социалната среда. Едни ученици са по-бързи, а други са по-бавни, едни са импулсивни, а други – сдържани, по-организирани или неорганизирани и др. Очертават се някои проявления и на индивидуалните склонности – към словесно творчество, към математически, изобразителни, пластични дейности и др.
Подготовката за училище е процес, който започва от най-ранна възраст, още с първите знания и умения, които се дават на детето от неговите родители. По-късно учителят ги развива и обогатява. Подготовката за училище е част от подготовката за учене през целия живот.
Целта на обучението по математика в подготвителния клас е развитието на готовност у децата за по-лесен преход в 1. клас. Специфичното при предучилищната математическа подготовка се изразява в това, че нейното съдържание осигурява формирането на основните математически представи, върху които ще се овладеят математическите знания в училище. Стимулират се умствените способности на детето, които определят по-нататъшното му развитие, спомагайки неговото адаптиране към училищното обучение. При математическата подготовка акцентът се поставя върху развиващото обучение. Възпитанието и социализацията на децата се реализират на базата на конкретен образователен материал, който е основа за формиране на похватите за умствена дейност. От съществено значение е овладяването на умения за прилагане на придобитите знания.