Ако говорим за интеграцията като проблемно ориентирана познавателна дейност, проблемите трябва да се дефинират, анализират и решават с оглед на тяхната цялост. Когато интеграцията е преход от теория към практика, предполага ефективно свързване на теоретичните знания и практическото им приложение. Разглеждана като продуктивно мислене, интеграцията означава намиране на ефективни решения, базирани както на рационални, така и на нестандартни, творчески идеи. В обучението по счетоводство на предприятието интеграцията може да се приложи във всичките й аспекти. Основната задача на учителя е да организира обучението по начин, който да осигури реализирането на интегративните процеси. А това може да се постигне, ако учениците се превърнат в активни участници в обучението и взаимодействието протича не само на ниво учител – ученик, а и на ниво ученик – ученик.
Интегративността изисква отделните части от образователния процес да бъдат в синхрон и е предпоставка за конструиране на нов, продуктивен познавателен процес на основата на многостранна умствена дейност на учениците. Тя стои в основата на изграждането на качествено нови знания, защото спомага за преодоляване на някои слабости в образователния процес, свързани с трудности при прилагането на теоретичните знания по определен предмет в практиката или интерпретирането им в друга познавателна област.
Интегративността в обучението може да се гарантира и чрез усъвършенстване на Държавните образователни стандарти, при които е „необходима взаимна връзка и обусловеност не само между елементите вътре в стандарта (като знания, умения, компетентности, вкл. и професионални), но и между отделните стандарти“ (Ненова, 2016: 115).
В последните години и в обществото, и в образованието протичат интензивни и разнопосочни промени. Променя се начинът на възприемане на информацията от учениците, променят се взаимоотношенията между различните учебни дисциплини, както и взаимоотношението преподаване – учене. Техническият прогрес е дал на обществото телевизия, компютър, интернет, с помощта на които е възможно да се получи информация практически във всяка сфера на дейност. Това не изключва информационната функция на учителя, но изисква от него да улеснява процеса на учене чрез създаване на благоприятна атмосфера за работа, стимулиране на творческата активност на учениците, използване на различни методи и средства за обучение и пълноценна обратна връзка. Интегративните тенденции в образованието позволяват на учителя да осъществява съвместно с ученика вътрешнопредметна и междупредметна интеграция за решаване на нестандартни задачи и развиване на творческото и логическото мислене на учениците. В този смисъл ученикът е в ролята на потребител и производител на образователната услуга (Ненова, 2016: 115). Колкото по-голяма е неговата активност като производител, толкова по интегративен, интерактивен е в обучителния процес.
Интегративното взаимодействие във всичките му аспекти води до по-висока успеваемост на учениците чрез използване на методи на обучение, които ще осигурят:
- достъпност на знанията;
- обективно, надеждно и точно оценяване на резултатите от учебно-познавателната дейност;
- съчетаване на професионалната подготовка с иновативни методически подходи за предаване и усвояване на знанията;
- създаване на условия за активност на обучаваните при придобиване на търсените практически умения;
- възможност за продуктивно прилагане на знанията и уменията в практиката.
Взаимодействието с другите ученици и диалогичното общуване с тях по повод на изпълняваните групови дейности, в резултат на което се достига до познание, стоят в основата на интерактивните методи (Гюрова и др., 2006). В. Гюрова смята, че именно взаимодействието разграничава интерактивните от активните методи, които поставят ученика в активна позиция на учене, при която той може и самостоятелно да достигне до знанието.
Педагогическата практика показва, че нетрадиционните форми на преподаване и учене повишават интереса и мотивацията на обучаемите и ги стимулират в проявлението на творческо мислене и активност. Те са важна предпоставка за формиране у всеки ученик на персонален познавателен стил на учене, за трансформация на усвояваната от него информация в личностни знания и компетентности. По този начин хармонично се съчетават индивидуална, фронтална и групова работа и се насърчават взаимопомощта и демократичните отношения.