Игрите с пръсти и детското развитие

В цитираното методическо помагало „Игри с пръсти за деца от предучилищна възраст“ са посочени методическите изисквания, които педагогът трябва да спазва при провеждането им. От значение са положителната емоционална нагласа, избирането на подходяща форма за провеждане и прилагането на съответни методи: общуване, подражание, повторно възпроизвеждане, упражнение, контрол на изпълнението. Музиката, текстът, позата на учителя, жестът се използват като похвати за реализиране на двигателната задача на пръстите и китките на ръцете.
Игрите с пръсти трябва да бъдат съобразени с възрастовите особености на децата, задачите по дадено направление, които имат да решават, и с дейността, в която ще се включат. С 6–7-годишните може да се играе и театър с пръсти, като на всеки пръст се слага напръстниче с глава на съответен герой от приказка или пръстите се нарисуват с лица на герои. Децата може да бъдат оставени да импровизират диалог и прости случки, като се спазват съответните методически изисквания.
Игрите с пръсти в детската градина може да бъдат използвани във всички ситуации и по всички направления за развитие на психомоториката на децата и за подпомагане на психомоторната готовност за писане, като стимулират и развиват фината моторика.
Понятията психомоторика, психомоторна готовност за писане, фина моторика и писането като графична дейност са обект на изследвания на редица педагози и психолози.
За психомоторика или психомоторни процеси дава определение Любен Десев: „Това са психични процеси на отразяване на движенията на човека в съзнанието му“. Понятието е въведено в науката от бащата на руската материалистическа психология И. М. Сеченов (1829–1905) за означаване обективизирането на всички форми на психическо отражение от определяни от тях движения. Психомоторните свойства на човека се развиват както във филогенезиса, така и в онтогенезиса (Десев, 2003).
Понятието психомоторна готовност за писане е въведено от Дина Батоева. Въз основа на експериментални проучвания тя установява, че координацията на фините движения и сензорните процеси са основни показатели в психомоторната готовност за писане. Подготовката на фините движения на ръката, осигуряващи двигателния акт на писането, е свързана с формирането на психомоторна готовност за писане (Батоева & Колева, 1997).
С названието фина моторика се обозначават фините движения на пръстите на ръцете. Това са движенията на малките мускули на ръцете и пръстите, които позволяват на детето да хваща предмети, да координира действие око – ръка, да държи и манипулира с дребни предмети. Фината моторика е една от сферите на психомоторното развитие – процес на израстване и мозъчно съзряване, вследствие на което детето придобива все по-сложни и комплексни умения за адаптиране и справяне в материалната и социалната среда.
В книгата „Методика на ранното развитие на Мария Монтесори“ е посочено, че ръцете са инструмент на мозъка и развитието на фините координации на ръцете и тяхната сръчност предполага известна степен на зрелост на структурите на главния мозък. От тези структури зависи управлението на движенията на ръцете. По този начин, развивайки моториката на ръцете, се развива и умът (Дмитриева, 2018).
Кристина Чичикова отбелязва, че фината двигателна дейност в същността си представлява движения, в които участват малките мускули на ръцете, и тъй като тези движения не са безусловни, те изискват специално развитие (Чичикова, 2004).
Д. Батоева определя писането като графична отразителна дейност, резултат от сложни психо-физиологични образувания, за осъществяването на които е необходимо да се усвоят схеми и знаци (Батоева & Колева, 1997).
Боряна Иванова разглежда графичните умения във връзка с адаптацията на децата към училищно обучение и стремежа да се преодолеят трудностите при усвояване на писането.
Графичните умения са един от показателите за психомоторното развитие на децата и предпоставят:

• развитие на движенията на китката на ръката за добиване на сръчност чрез раздвижването ѝ в четирите посоки;
• развитие на плавни движения, размах, амплитуда;
• развитие на качества на личността (съсредоточеност, търпеливост, акуратност, настойчивост, организираност);
• развитие на ловкост и точен окомер;
• усъвършенстване на техническите умения за ползване на средството за писане и тетрадка, блокче;
• изработване на чувство за ритъм, хармония, ритмични движения;
• изграждане на зрителен и кинестетичен образ и запомнянето му;
• умения за графическа оценка на изпълнението на различни графически задачи (Иванова, 1997).

След проучване на педагогическата и психологическата литература за значението на игрите с пръсти в детската градина може да се направят следните обобщения:

• Текстовете в игрите с пръсти отговарят на движенията на ръцете и резултатът е това, което в съвременната педагогика се нарича многосетивно обучение – ангажират се множество сетива, зрителни и слухови, и движение като средство за обучение. Педагозите установяват, че мултисензорният подход е по-ефективен, в сравнение с тези, които използват само едно сетиво. Мултисензорният подход дава възможност детето, което предпочита обучение чрез слушане, да бъде също толкова ангажирано в играта с пръсти, както и детето с предпочитание към обучение чрез гледане.
• Децата, които са учили игри с пръсти, ще напредват по-лесно в четенето на думи, имайки солидната основа от римите за игрите. Детските рими и игрите с пръсти не само са едни от най-добрите методи на преподаване на малки деца, но и помагат да се създаде връзка между учителя и детето.
• Чрез игрите с пръсти се развиват говорът, мускулната координация на китката и пръстите, способства се за концентрацията, комуникацията с възрастните. Те са естествен мост между движения и символи, като по този начин спомагат за развитието на графомоторните умения и овладяването на писането.