Фонологичното осъзнаване – начало преди началото на ограмотяването

Използваните в условията на детската градина основни и допълнителни форми за организация на процеса на обучение са регламентирани (обучаващи) и нерегламентирани (практически и игрово-познавателни) ситуации, кътове по интереси, разходки, екскурзии, развлечения и други. В условията на началното училище: урок, центрове по интереси, екскурзии и други.
На игровата дейност в детската градина се гледа като на несравним по своята мощ посредник за приобщаване на детето към знанието, за стимулиране на познавателните интереси, за формиране на готовност за обучение. Като водеща и доминираща дейност през годините до постъпване в училище играта създава условия за използване на физическата и психическата енергия на детето, засилва мотивацията му и то може да разбере, приложи и интегрира усвоените знания, умения и навици.
Предназначението на играта е да формира умения и навици за реални действия. Ефективността (време) е 4–5 пъти по-висока в сравнение с традиционните методи. Разнообразява често задавани упражнения. Не притеснява участниците и е забавна и привлекателна. Чрез забавните моменти много лесно се постига сплотеност в групата и се осигурява по-отворена атмосфера на взаимно внимание. Спомага за ефективното насърчаване на комуникацията. Увеличава интереса към обучението. Игровата дейност за учебни цели се основава на принципите за активност, динамичност, занимателност, колективен характер (работа в екип), моделиране на дейността, обратна връзка, проблемност, съревнователност, резултативност, самостоятелност… (Иванов, 2005).
Според водещата образователна цел обучението в детската градина се провежда под формата на игрово-познавателна ситуация. Овладяването, систематизирането и обогатяването на знания и умения, присъщи на учебната дейност, се повлияват от игровата. От същността на игровата дейност и нейната многоаспектност, многообразност и приложимост в процеса на обучение до голяма степен зависят успехът, продуктивността и мотивираността на участниците. Играта и ученето не се изключват, а взаимно се допълват и обогатяват.
Използването на информационно-комуникационните технологии при подготовката и реализирането на ограмотяването е иновация, съответстваща на новите социални реалности, чрез която се откликва на потребностите и интересите на децата и се съдейства за формирането на функционалната им грамотност. Малко от образователните софтуерни подукти са подходящи за обучението по български език и литература. В повечето от тях потребителите са слушатели, наблюдатели, но не и активни участници. Много от тях са по-скоро мултимедийни приказки без образователна стойност. Някои образователни софтуерни подукти не са съобразени с възрастовата група, за която са предназначени – както по отношение на предвидените дейности (продуктът е безинтересен), така и по отношение на технологичните решения (напр. децата не могат да четат инструкциите). От гледна точка на възпитателния им характер е необходимо софтуерните продукти да се усъвършенстват по посока на дизайна и подбора на вида дейност (някои провокират агресия).
Създадените български образователни електронни игри, свързани с ограмотяването, са твърде малко на брой – „Буквенка“, „Писменка“ и „Ръкописка“. В голямата си част те наподобяват учебни ситуации, при което загубват своя облик на свободна и интересна игра.
В електронния магазин Google Play може да се намерят игри с букви, срички и думи на български език. В „Приключението на Дора в Гората на азбуката“ се търсят скрити букви. В „Детска азбука в училището на аквариума“ се конструират букви. В „Лудориите на азбуката“ се виждат букви и се чува изговорът им. В „Детски жонгльор с думи“ и „Дръж мишката“ се подреждат букви за получаване на думи. В „Кръстословиците на Монтесори“ се попълват квадратчета с нужните букви. „Училище за букви“, „Палави ръкописни букви“ и „Бебешко писане на букви и думи“ са игри за ръкописно слято писане. Ако тези игри се адаптират към българския език, то учителите в България ще имат мощен инструмент, който ще им помогне да въведат децата в света на буквеното писмо чрез приятни за тях занимания (Танкова, 2015).
Играта е естествено средство за комуникация, чрез което детето са самоизразява и влиза в интерперсонални взаимоотношения с връстници и учител. Физическите, умствените и емоционалните качества се изявяват в единство. Така тя става мотивиращ фактор, който провокира активната познавателна дейност, и се реализира успоредно с познавателните действия като съставна част на учебната дейност. Играейки, децата формират умения, затвърдяват и разширяват знания, обобщават и анализират (Кюркчийска, 2016).
За всяка ситуация в зависимост от изучавания материал може да се подбират, адаптират или разработват игри, които са подходящи за приложение, обобщаване и трансфер на придобитите от децата знания. В подготвителните групи може да се дават игри с алгоритмизирани игрови действия. Те предполагат постигане на игровата задача чрез спазване на строга последователност при извършване на операциите (алгоритъм), може да включват самоконтрол и елементи на обратна връзка между отделните операции (Велева, 2013).