Играта в обучението по математика в 6. клас

Създаването на интерес към обучението по математика, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, са реализуеми, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в синхрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, техники, похвати. В статията се акцентира на възможностите на игровите технологии за разкриване на привлекателната страна на математиката, повишаване на интереса на учениците към предмета, постигане на по-пълно усвояване на учебното съдържание и по-голяма трайност на придобитите знания.

Търсенето и прилагането на нови, модерни и ефективни методи, техники и похвати в обучението, които активизират мисленето на учениците и стимулират самостоятелното учене, се налагат от новите изисквания на времето и обществото и се превръщат в основен акцент в педагогическата практика. Поддържането на интереса към математиката до голяма степен зависи от методиката на нейното преподаване и от това, колко умело ще бъде поднесен урокът. Необходимо е по време на урока да се създадат условия за активно участие на всички ученици, за да може да се стимулира и развива любознателността им, да се провокира у тях заинтересованост от придобиването, затвърдяването и надграждането на знанията, уменията и компетентностите. Това е особено важно за учениците от 5.–6. клас, при които все още не са изградени постоянни интереси и наклонности към определена дисциплина, тема. И в този смисъл е от голямо значение умението на учителя да разкрие пред учениците атрактивните аспекти на математиката.
Педагогическата практика показва, че в този период интересът на учениците към математиката рязко се променя. Материалът става все по-сложен и те постепенно губят желание за работа. А веднъж пропуснали даден материал, нишката се къса завинаги. Придобиването на математически знания и умения им се струва еднообразна и трудна дейност. И тук, за да бъдат заинтригувани и мотивирани за учебна работа, нетрадиционните подходи в преподаването и ученето могат да бъдат добър помощник на учителя.
Към новаторския инструментариум се отнасят и игрите. Тяхната същност отразява мъдростта, синтезирана в мисълта на Конфуций: „Чувам и забравям, виждам и запомням, правя и разбирам“, и в превърналите се в педагогическа максима думи на френския педагог реформатор Селестен Френе: „За да се научи нещо, то трябва да се преживее“. Безспорно включването на ученика в съответно действие и своеобразното преживяване на извършеното се осъществяват много резултатно в игровата дейност.
Игровите технологии са сред интерактивните методи на обучение. Понастоящем игровите технологии се прилагат по-широко в началното образованиe, но педагогическият опит сочи, че имат място и в средното образование. Използването им в класната стая в часовете по математиката оживява учебния процес, повишава интереса към темата, разнообразява образователната работа, развива вниманието, прави възприемането по-активно и творческо. И не на последно място – използването на игрови форми на учене в класната стая е възможност за постигане на ефективно взаимодействие между учителя и учениците.
Важно е да знаем, че играта влияе върху развитието на двете части на мозъка. Лявата част е отговорна за анализа, математиката, логиката, граматиката, а дясното полукълбо – за разгръщането на интуицията, фантазията, креативността. Играта е творчество, играта е и работа. Дори и най-пасивните ученици, включени в играта, проявяват активност и полагат всички усилия. Чрез нея се преодоляват по-лесно трудностите, засилват се интересът и стремежът за научаване на нещо ново чрез откритие. При тази организация на урочната работа се развиват и други ценни качества и умения – внимание, концентрация, самостоятелно мислене, умения за групова и екипна работа.
Учениците винаги с желание и интерес приемат предложението на учителя „А сега да поиграем”. Разбира се, не бива да се смята, че използването на игровите технологии само по себе си ще направи овладяването на математиката „лесно и щастливо“. Лек път към науката няма. Но смятам, че приложението на играта ще допринесе за повишаването на интереса на учениците към предмета и ще спомогне за разкриването на привлекателната страна на математиката.
Изложеното дотук е в основата на мотивацията на автора да проведе експериментално изследване в педагогическата си практика с цел да установи доколко използването на играта като метод на обучение в часовете по математика в 6. клас и по-конкретно – при изучаването на раздел „Рационални числа“, ще повиши интереса на учениците и като следствие и тяхната успеваемост.
Хипотезата на педагогическото изследване е, че чрез прилагането на система от игри в раздел „Рационални числа“ ще се постигне:

• по-пълно усвояване на учебното съдържание;
• по-голяма трайност на придобитите знания;
• повишаване на интереса към математиката;
• провокиране на желанието за самостоятелно учене.

Задачи на педагогическото изследване:

• Проучване на литературни източници;
• Дидактически анализ на съдържанието в раздела;
• Структуриране на учебното съдържание и създаване на математически игри;
• Експериментална проверка на ефективността на разработения комплекс от математически игри.

В заключение, важно е да отбележим, че дидактическите игри трябва да бъдат не самоцел на урока, а средство за обучение и възпитание. Играта не бива да се разглежда като забавление, а като творческа дейност, свързана с овладяването на определен материал.

---