В анализа на динамиката и особеностите на физическото развитие насочваме вниманието към показателя телесна маса.
Припомнянето на основни физиологически особености на структурата на мускулите дава възможност да се проследи динамиката на телесната маса на студентите, занимаващи се с фитнес в продължение на една година.
Общоизвестно е, че отговорността по преместването на тялото в пространството е на скелета и мускулите, които заемат около 50% от масата на тялото.
Оформянето на мускулната клетка като орган на движението преминава през сложни етапи на филогенетично развитие, в резултат на което се оформят три вида мускулна тъкан – напречнонабраздена, гладка и сърцева.
Напречнонабраздената мускулна тъкан заема около 35% от телесната маса и поради факта, че в по-голямата си част е свързана с костния скелет, се нарича още скелетна мускулатура. Тази мускулатура обхваща мускулите на трупа, крайниците, диафрагмата, главата и лицето, дъвкателния апарат и външните очни мускули. Благодарение на тях се осъществяват волеви движения и двигателни реакции.
Скелетните мускули са изградени от мускулни влакна (миофибрили), в състава на които влизат белтъчни вещества, притежаващи свойството да съкращават и разпускат – бързо или бавно.
Червените мускулни влакна (тип I или ST) са бавно съкращаващи се, извършват по-бавни съкращения за по-дълъг период от време. Изморяват се по-бавно и се отличават с по-голяма работоспособност. Приспособени са предимно за работа в аеробни условия (натоварвания за издръжливост), но развиват по-малка сила.
Белите мускулни влакна (тип II) са бързо съкращаващи се, могат да извършват бързи и резки движения за кратък период от време. Те се кръвоснабдяват сравнително слабо и бързо се уморяват. Приспособени са предимно за работа в анаеробни условия (спинтови натоварвания, тренировки за сила).
Гладката мускулна тъкан е разположена главно в стените на кръвоносните съдове на вътрешните органи. Съкращава се с малка амплитуда, а от съкращението й зависят повечето жизненоважни процеси като дишане, храносмилане, кръвообращение.
Сърцевата мускулна тъкан наподобява по строеж набраздената мускулна тъкан, но за разлика от нея мускулните влакна са свързани помежду си. По амплитуда на съкращение и по уморяемост заема междинно място между гладката и напречнонабраздената (Зимкин, 1972).
При заниманията с фитнес интензивността, с която мускулите се натоварват, е много висока. Това дава възможност при системни занимания – 3–4 дни в седмицата, да се постигнат доста добри и видими резултати по отношение на мускулната и телесната маса.
Съгласно въведените от Световната здравна организация показатели от 1995 г. нормата на индекса на телесната маса е следната.
Състояние | Индекс на телесна маса |
Тежко недохранване | <16,0 |
Средно недохранване | 16–16,99 |
Леко недохранване | 17–18,49 |
Поднормено тегло | <18,5 |
Нормално тегло | 18,5–24,99 |
Наднормено тегло | >25,0 |
Предзатлъстяване | 25–29,99 |
Затлъстяване | >30,0 |
Затлъстяване І–ІІІ степен | 30–40,0 |
Преди да започнат да се занимават с фитнес, 54,1% от мъжете и 39,8% от жените са с наднормено тегло (табл. 1).
Таблица 1. Телесна маса преди занимания с фитнес
Възраст | Пол | Телесна маса | В норма % |
Над норма % |
Под норма % |
19–25 | М | 85,4 | 45,7 | 54,1 | 0,2 |
19–25 | Ж | 58,7 | 51 | 39,8 | 9,2 |
Таблица 2. Телесна маса след занимания с фитнес
Възраст | Пол | Телесна маса | В норма % |
Над норма % |
Под норма % |
19–25 | М | 80,24 | 66,3 | 33,6 | 0,1 |
19–25 | Ж | 56,4 | 75,1 | 18,1 | 6,8 |
Таблица 3. Динамика на телесната маса
Възраст | Пол | Влезли в норма % |
Намалили теглото % |
Повишили поднорменото тегло % |
19–25 | М | 20,6 | 20,5 | 0,1 |
19–25 | Ж | 24,1 | 21,7 | 2,4 |
- Подобряването на физическото състояние и възможността за регулиране на телесната маса способстват за по-добро здравословно състояние на студентите и повишават самочувствието и жизнеспособността им.
- Резултатите от системните методични занимания на студентите с фитнес ги мотивират да поддържат спортната си активност.
- Студентите придобиват целеустременост и самоконтрол.
Физическата активност е един от най-ефективните и ефикасни начини за повишаване на нивото на физическа и психическа дееспособност и за регулиране на телесната маса, резултатът от който е емоционално удовлетворени личности, заредени с положителна енергия, физически здрави и естетично изглеждащи.
-
- Бернштейн, Н.А. (1966). Очерки по физиологии движении и физиологии активности. Москва: Медицина.
- Зимкин, Н.В. (1975). Физиология человека. Москва: ФиС.
- Казарян, Ф.Г. (1970). К характеристике физического развития школьников. Теория и практика физической культуры, 3.
- Рачев, Кр. (1978). Спортно-педагогически проблеми на детско-юношеския спорт. Из опита на треньора. София: МФ.
-
д-р Ивайло Прокопов, СУ „Св. Климент Охридски” – Департамент по спорт
iprokopov@gmail.com
рецензент: проф. д-р Анжелина Янева