При съвременните бързи темпове на развитие на обществото и непрекъснато нарастване на изискванията към образованието все повече учители от педагогическата си практика установяват и са убедени, че традиционните начини на преподаване и учене трябва да отстъпят място на нестандартни форми на организация на образователния процес, които засилват учебно-познавателния интерес на учениците и ги мотивират за постигане на по-високи резултати. Счетоводство на предприятието е една от основните дисциплини от професионалната подготовка, която изучават учениците от всички специалности в професионалните гимназии по икономика. В областта на счетоводството липсват достатъчно инструменти за оценяване на резултатите от учебно-познавателната дейност и е необходимо да се прилага инструмент, който е обективен, надежден и съдържателно валиден спрямо учебната програма. Успешен модел на оценяване на знанията и уменията по дисциплината се осигурява чрез тестовете. Широките възможности, предлагани от теста като педагогическо средство, гарантират извличането на обратна информация за учебния процес, за постиженията и слабостите в подготовката на учениците. Тестовете са съвременен и обективен метод за оценка на техните постижения.
Оценяването се осъществява в процеса на училищното обучение и при завършване на даден клас, етап от степен на образование или степен на образование. Оценката се поставя от обучаващия учител, когато е вътрешно, или от комисия – при външно оценяване. За всички видове оценяване е важно да се идентифицират правилно нормите, критериите, показателите, по които то ще се извърши.
Нормите в обучението и образованието са величини, които позволяват различни видове сравнения. В широк смисъл, нормата е правило, ръководно начало, предписание, а в тесен – мярка, стандарт.
За критериите и показателите съществуват различни виждания.
Според Г. Бижков (Бижков, 1995) критерият е мярка, модел, еталон, въз основа на който може да се приемат решения, да се правят оценки или класификации. Критериите може да се изразят чрез процент или отношение, минимален брой, допустими граници, ограничение във времето, изобщо да се извърши нещо спрямо някаква мярка.
Показателят е равнище на постигане на критерия или цел. Може да бъде недопустимо, ниско, средно, добро, много добро, оптимално и пр. или друго прието разпределение от низходящ към възходящ ред.
В литературата има и друго становище – показателят е онова, което се измерва, a критерият е равнището на изпълнение на показателя.
М. Андреев смята, че обект на оценяването може да бъде „самото качество на знанията, уменията и навиците на учениците“ (Андреев, 2000). В страните от Европейския съюз особено внимание се обръща на оценяването на ключовите компетентности, необходими за конкретната професия. И в единия, и в другия случай трябва да бъдат предварително известни условията за изготвяне на учебно-познавателните задачи, конкретните критерии и показатели за оценка.
За ефективно оценяване на учебните постижения може успешно да се прилага педагогическата методика „Ученици обучават ученици“. За целта на учениците се поставя задача да изготвят тестови въпроси върху определен учебен материал по счетоводство на предприятието.
Важно условие е обучаваните да познават нормативната уредба и въпросите от теста да отговарят на определени изисквания (Банков, 2012):
- Информацията, съдържаща се във въпроса, да бъде поднесена ясно и разбираемо.
- Условието на задачата да е поставено като въпрос или незавършено изречение.
- Възможностите за отговор да са разположени вертикално, а неправилните отговори да са правдоподобни.
- Задачите да имат само един верен отговор, който е разположен на различно място.
За всяка от изготвените тестови задачи се извършва оценка по следните критерии (Банков, 2012):
| Характеристики на задачата | Да | Не | Предложение за корекции |
| Ясно ли е поставено условието? | |||
| Задачата има ли верен отговор? | |||
| Верният отговор единствен ли е? | |||
| Правилно ли е посочен верният отговор? | |||
| Добре ли са подбрани дистракторите? |