В педагогическата си практика авторът заявява сериозен интерес в областта на тестовото оценяване не само чрез прилагането на методиката „Ученици обучават ученици“. Поставя началото на създаване на тестове, като изследва тяхната съдържателна валидност, надеждност и обективност, за да се гарантира, че получените чрез тях резултати достоверно отразяват постигнатите знания и умения.
Например за проверка на знанията на учениците върху учебното съдържание от раздел „Отчитане на капиталите“ е изготвена банка от 30 задачи, които са предложени за апробиране.
Получените резултати са анализирани по следните показатели:
- Трудност на теста;
- Разграничителна сила на задачите;
- Ефективност на дистракторите;
- Съдържателна валидност на теста.
Данните показват, че в крайния вариант на теста е целесъобразно да се включат 11 въпроса с избираем отговор от три възможни и 3 въпроса със свободен отговор. Задачите имат добри измерителни качества и балансирано съотношение между съдържателните и познавателните области, което е предпоставка за постигане на желания краен ефект по отношение на формираните знания и умения от учениците. Смятаме, че по този начин може не само да се констатират постиженията им, но и да се направят изводи за подобряване на качеството на учебния процес в бъдеще.
Анализът на резултатите от решаването на крайния тест сочи, че изискващите се знания и умения до голяма степен са постигнати. Показани са знания за капитала и съставните му части и за стопанските операции при неговото отчитане. Изградени са умения за използване на получените знания и характеристиката на сметките, свързани с капитала, при счетоводното отчитане на стопанските операции. Не на последно място, показани са умения за извършване на анализ, свързан с капитала.
Заключителното оценяване на резултатите от образователния процес на учениците от професионалните гимназии се извършва чрез държавните изпити по теория и практика на професията и специалността. С тях се проверяват и оценяват професионалните компетентности на обучаваните, отговарящи на съответната степен на професионална квалификация. Оценката се определя въз основа на критерии със съответните показатели и точки, съобразно с Националната изпитна програма, чието прилагане осигурява единни критерии при оценяването на професионалните компетентности на обучаваните, изискващи се за придобиване на степен на професионална квалификация по изучаваната професия и специалност. Важността на проблема за оценяването по предметите от професионалната подготовка се потвърждава и от факта, че от 2021/2022 учебна година завършващите професионални гимназии ще полагат втория си задължителен ДЗИ като държавен изпит за придобиване на професионална квалификация – по теория и практика на професията. Това ще гарантира обективно външно оценяване на техните професионални компетентности.
Стандартът в образованието е съвкупност от задължителни изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, както и за условията и процесите за тяхното постигане. Държавният образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците се определя с Наредба № 11 от 01.09.2016 г. Като основна цел на оценяването в Наредбата се посочва: „диагностика на индивидуалните постижения и на напредъка на ученика и определяне на потребностите му от учене и на областите, в които има нужда от подкрепа”.
Обективното, надеждно и валидно оценяване на знанията, уменията и компетентностите на учениците, придобити като резултат от цялостната им подготовка, е от значение за всички участници в образователния процес. В нашите училища обаче рядко процесът на проверка и оценка на знанията, уменията и компетентностите на учениците се разглежда по-задълбочено в контекста на науката за оценяването, която през последните години претърпя силно развитие както в теорията, така и в реалната педагогическа практика. Желанието за промяна в този важен процес освен чрез въвеждането на стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците би трябвало да се изразява и в промяна на системата за квалификация на преподавателите в областта на теорията и практиката на оценяването, разработване на информационна система за анализ на резултатите от тестиранията и непрекъснато усъвършенстване на оценъчните инструменти.
-
- Андреев, М. (2000). Дидактика. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
- Банков, К. (2012). Увод в тестологията. София: Изкуства.
- Бижков, Г. (1995). Методология и методи на педагогическите изследвания. София: Аскони-Издат.
- Иванов, И. (2006). Педагогическа диагностика. Шумен: Унив. изд. „Еп. Константин Преславски”.
- Ненова, С. (2016). Подходи за осигуряване на качеството на образователната услуга в училище. В: Бургаски свободен университет. Годишник. Т. ХХХIV. Бургас: БСУ.
-
Диляна Боева, ПГИМ „Йордан Захариев“, Кюстендил
dilyana_boeva@abv.bg
рецензент: доц. дпн Славка Ненова