Учениците в 7. клас вече са критични и чувствителни както към своите резултати, така и към резултатите на своите съученици. Поради това трябва да се създадат условия за самооценка, взаимна оценка и обективна оценка в учебния процес. Учещите трябва да имат възможност сами да проверяват резултатите си и да търсят и намират обяснение на своите грешки при изпълнението на конкретни задачи, като ги обсъдят със съучениците си или прочетат (прослушат) отново. За да се създадат всички тези благоприятни условия за оценка, е необходимо да се прилага формиращо оценяване.
Според И. Велчев оценяването е формиращо, когато получената от него информация се използва като фактор за адаптиране на обучението по посока на реализирането на определени образователни цели. Учителят и учениците преценяват стратегиите на учене и резултатите от него спрямо целите на обучение. И двата субекта могат да дават обратна връзка за силните и слабите страни. Тази практика на оценяване стимулира участниците в образователното общуване да подобряват работата си, като анализират учебните резултати. Така „грешката” е включена по специфичен начин в образователния процес – повтарящите се грешки показват какво е необходимо да се промени в преподаването. Обратната връзка като част от формиращото оценяване помага на учениците да разберат пропуските си и да направят необходимото за тяхното отстраняване. При формиращото оценяване ученикът се чувства включен по нов начин в образователния процес. Този вариант на оценяване изгражда у обучавания отговорност за собственото му развитие, както и навик да си задава въпроси относно степента и качеството на своята образователна подготовка (Велчев, 2004).
Възможно ли е формиращото оценяване да бъде ключов фактор за развитието на уменията за слушане с разбиране и как може да бъде постигнато това? Отговорите на тези въпроси се постарахме да намерим чрез тестиране на 25 ученици от 7. клас на СУ „Св. Паисий Хилендарски“ в Хасково.
Методиката на изследване включва тест за установяване на нивото на уменията за слушане с разбиране и карта за самооценка, която учениците попълват след работата по теста. Тестът представлява система от 10 въпроса със затворени отговори, разпределени в 2 задачи, и 1 задача, съдържаща 5 празни полета за попълване. Всеки верен отговор носи по 1 точка. Оценяването се извършва по предварително зададени критерии и показатели, а те са: извличане на информация и отговор на true/false въпроси, извличане на конкретна информация, проследяване на съдържание и попълване на празни полета.
Анализът на данните от теста установява, че началното ниво на умението слушане с разбиране при седмокласниците е добро (среден успех Добър 4,28). Само един ученик (4%) има отлична оценка. Най-ниският резултат в класа е Среден 3, показан от 4 ученици (16%), добри резултати имат 11 ученици (44%), много добри – 9 ученици (36%). Анализът по критерии и показатели сочи, че 5 ученици (20%) се справят с извличане на информация и отговор на true/false въпроси, 19 ученици (76%) могат да извлекат конкретна информация, а с проследяване на съдържанието и попълване на празни полета могат да се справят 7 ученици (28%).
Анализът на попълнените от учениците карти за самооценка допълва изследването с данни по отношение на затрудненията, които учениците срещат при упражнения за слушане с разбиране. От картите за самооценка се установява, че 80% от учениците се затрудняват при слушане, което изисква извличане и боравене с обща информация, 24% не могат да осмислят поднесената конкретна информация и точно коя част от нея се изисква в отговора на поставения въпрос, а 72% не умеят да проследят съдържанието на слушания текст и да попълнят липсващата информация.
Провеждането на констатиращия тест и попълването на картата за самооценка са необходими за изработването на технологията за развиване на уменията за слушане с разбиране чрез мобилни и уеб технологии за формиращо оценяване по английски език в 7. клас. С оглед на развиването на уменията, при които учениците срещат трудности, трябва да се работи в посока на осигуряване на повече упражнения, изискващи извличане и боравене с обща информация, и упражнения за проследяване на съдържание и попълване на липсваща информация.
Проблеми и недостатъци, които се наблюдават при формиращото оценяване, но може да бъдат преодолени, ако за това се работи целенасочено:
- неумение на голяма част от учениците да се оценяват адекватно;
- неумение да работят с информацията, получена при формиращото оценяване;
- част от учениците не могат да набележат стратегии за учене вследствие на информацията от формиращото оценяване;
- нежелание да се поеме отговорност за собственото развитие.
В заключение, формиращото оценяване е ключов фактор в образователния процес и най-вече за изграждането на важни умения като активно слушане, респективно слушане с разбиране, защото акцентира върху начина, по който учениците учат, разбират и осмислят целите на обучение и критериите за оценяване. То има централно значение за подобряване на индивидуалния процес на учене и развива способностите на учениците за самооценяване и самоуправление в този процес.
-
- Велчев, И. (2004). Оценяването като фактор за подобряване на качеството на образованието: http://www.kim-kozloduy.com/docs/irz1.pdf
- Деспотова, В., Борисова-Шивачева, В. & Шопов, Т. (1989). Методика на учебно-възпитателната работа по английски език 5.–7. клас. София: Народна просвета.
- Vandergrift, L. (2002). Listening: theory and practice in modern foreign language competence. Centre for Languages, Linguistics and Area Studies: http://www.llas.ac.uk/resources/gpg/67
-
Диана Тенева, Средно училище „Св. Паисий Хилендарски“, Хасково
dianart@abv.bg
рецензент: проф. дпн Росица Пенкова