В условията на пазарна икономика формираните знания, умения и професионални компетентности са от важно значение за всеки завършил средно образование ученик. Основна цел на учебно-възпитателния процес е изграждането на знаещи, мислещи и можещи средни специалисти, готови да се реализират успешно на трудовия пазар след завършване на образованието си. За постигането на поставената цел неотменимо и задължително изискване е обучителните процеси да съответстват на представените в националните изпитни програми държавни образователни изисквания/стандарти за всяка професия и специалност, както и на потребностите на работодателите не само в България, но и в страните от Европейския съюз. Смятаме, че ефективен инструмент за постигане на очакваните резултати е включването на обучаваните в извънкласни форми и дейности – стажове, практики, състезания, клубове и др., съобразно с избраната професия.В статията се разглеждат извънкласните дейности в контекста на приобщаващото образование. Акцентът се поставя върху приложението на диференцирания подход в обучението. Във фокуса на образователния процес е ученикът с неговите личностно-психологически особености. Организирането на извънкласни дейности създава възможности не само за надграждане на знания и умения, формирани в задължителната подготовка, но и за тяхното практическо приложение в реални условия. Чрез извънкласните дейности се осъществяват интердисциплинарни взаимодействия, което е предпоставка за развиване и усъвършенстване на креативното мислене. Заедно с това се подпомага и формирането на важни личностни качества и на умения и нагласи за работа в екип.
Съвременното образование би трябвало да осигурява на учениците не просто условия за възпроизвеждане на знания, но и да създава условия за развиване на познавателните интереси. В динамичната образователна среда днес акцентът в процеса на обучението се измества от формирането на прекалено конкретни предметни знания и умения към възпитанието на информирани, мислещи, креативни и иновативни млади хора. Интегративните процеси в обществото и по-конкретно в училище изискват участие на учениците в извънкласни дейности, чрез които да се подпомага тяхното личностно, професионално и гражданско развитие в положителна посока.
Като основни фактори за развитието на личността се определят:
- Наследственост – онова, което е биологично заложено у човека, предадено му от неговите родители. Тъй като се унаследяват не качества, а само предпоставки за тях, не може да се смята, че тези биологични дадености са решаващи.
- Среда – включва целия обкръжаващ свят на човека. Тя бива: семейна среда, неформална среда, социална среда, географска среда, икономическа среда.
В семейната среда се овладяват първите еталони на поведение, първите нравствени ценности. Неформалната среда са приятелите, групата, съучениците, колективът, които оказват влияние за развитието на личността. Социалната среда включва обществените отношения. Географската среда – това са климатът, растителността, природните условия, водите, които непосредствено оказват влияние върху развитието на индивида. Икономическата среда включва средствата за производство и начините за разпределение.
Според Джон Лок душата на детето е „чиста дъска” (tabula rasa), на която животът тепърва ще запише жизнен опит. Човек се изгражда като личност благодарение на средата, в която живее и се развива.
Възпитанието оказва важно значение за развитието на личността. „Възпитанието има своя институционализиран субект – семейството, образователната система и пр. То разполага с нарочно разработени процедури и научнообосновани методи, има предварително поставени цели и протича планомерно” (Джонев, 1996: 158).
Предизвикателствата пред съвременните учители, предвид поведенческата специфика на съвременните ученици, са свързани с извеждането в образователния процес на общочовешките ценности като важен конструкт в поведението на младия човек.
Обучението в учебния час и в извънкасните форми има за цел да се стимулира развитието на способностите на обучаваните и да се формират професионални компетентности. Развитието и усъвършенстването им са белег за реализиране на качествен образователен процес предимно в междинния етап (процеса на обучение) на системата (вход – процес – изход) (Ненова, 2018: 159). Паралелно с това в процеса на обучението е необходимо учениците да възприемат социални норми, да формират и развиват ценности, да регулират индивидуалното си поведение, а всичко това води до усъвършенстване на техните личностно-психологически качества.
Извънкласните дейности създават възможности за надграждане на знанията, уменията и компетентностите, за практическо прилагане на наученото, както и за изграждане и усъвършенстване на личностно-психологическия профил на младия човек. Чрез тях се „поощрява учебно-познавателната дейност, усъвършенстват се характеристиките, свързани с измерението на емоционалната интелигентност, развива се мисленето и се стимулира саморегулацията на личността. Създава се възможност за постигане на интегрирано знание, като акцентът се поставя върху решаването на проблем/и. Оптимизира се учебният процес, катализира се развитието на професионалната, личностната компетентност и емоционалната интелигентност на ученика“ (Ненова, 2005: 32).
В извънкласните форми на организация на образователния процес се създава работна среда (обикновено трудно постижимо в учебния час), в която неусетно, без натиск от учителя учениците прилагат формираните знания и умения, извършват самостоятелен анализ, коментират и оценяват реални проблеми и събития, работят в екип, решават казуси/ситуации. По този начин те се мотивират да участват активно в образователния процес, да формират, развиват и усъвършенстват компетентности, съответстващи на изискванията на съвременния пазар на труда. Психологическият климат в извънкласните форми съществено се отличава от този в учебния час. Преобладаващи са толерантността, търпеливостта, отзивчивостта между обучавани и обучаващи.
Както отбелязва Сл. Ненова, „психодинамиката на обучителните процеси има своите правила и игнорирането им от учителите може да бъде фатално за обучавания. Шансовете за успех на педагозите, които ги отричат и нарушават, са изключително ограничени“ (Ненова, 2008: 154). В този смисъл, извънкласните учебни дейности намаляват риска от неблагополучия в обучителните процеси.